Дракони на пролетната зора

О, Каралите, боговете заблудиха ни с лишения и дарове — и всички ние невинни жертви сме на тяхната жестокост. От двама ни те надариха с разум мене, затова долавям ясно как проблясва на Тика погледа, когато гледа другаде, и на Лорана трепета в гласа, когато с Танис разговаря или грациозното движение, с което косите си отлята Златна Луна, щом Речен вятър към нея приближи се. Но даже с твоя ум пак бих усетил как се променят, щом погледнат мене — да, аз съм с кости крехки като пиле. В замяна боговете се опитаха да ни дарят със състрадание и милост. Понякога успяваха, защото помня как ме засипваха със клевети страхливци, непосмели да се срещнат със братята си във открита битка за щастие или пък за любов. Но тази болка закаляваше душата ми. Аз им съчувствах също като теб, но се издигах пад негодните в котилото. Ти, братко мой в безсмисления си живот в затворения свят, където само десницата чертае арката на най-високите амбиции, а взорът ти насочва безпогрешно твърдата ръка не можеш да ме следваш и да видиш разбитите огледала във моята душа и мъката, че нямам твърда в бой ръка. И все пак ти при ме и обикна тъй естествено, както тече потокът буен на общата ни кръв, както свисти в снега нажеженият меч. Рождената ни връзка те обърква — в кръвта от вените ти тя е заредена Ала когато в боен танц се впуснеш и щит пред своя брат държиш, изпълва те щастливо задоволство. Когато вече няма да ме има къде ще търсиш силата на общата ни кръв във лабиринта на сърцето? Далеч е времето, когато слушах на нежната царица песента — магия звучна, галеща нощта. И с призива за бой, унесен в нея, въздигнах се до трона й трънлив, дълбоко в безсърдечното й кралство. Но Господарите ми, вещали светлина почерниха и утрините, и луните — изчезна всяка чистота! Сега във чувствения мрак намерих истината В последния й грациозен танц. Но не за теб е той! Не можеш да ме следваш в нощта из лабиринта на насладата! Защото ти стоиш, огрян от слънцето на твърдата земя, без да очакваш нищо и изгубен, преди да стане пътят ти неописуем! Защото той не подлежи на обяснения. Във думите ще се препънеш само. Но Танис, малкото сираче, ще ти обяснява това, което зърнете на сянката в следата. защото той познава Китиара и сиянието на Черната луна над тъмните й кичури. Но даже той не е заплаха, защото тази нощ издиша влажен вятър върху чакащото ми лице.