Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
— Та това е невъзможно — извикал съдия-следователят.
Но това наистина било така. Чарлз Мансън бил скроил свой план и една от любовниците му трябвало да помогне за осъществяването му. Мансън бил наредил на Пискъл да върши всичко по волята на стареца, за да й припише ранчото. Да го наследи след смъртта на Спен.
Прокурорът Винсънт Булиоси писа за Линет Фрум:
„Когато я разпитвах, изненада ме блаженото спокойствие, което тя излъчваше. Бях срещал вече подобни хора. Това бяха например дълбоко вярващи религиозни фанатици. Но в случая не можех да повярвам. Нищо не трепваше в нея. За каквото и да говореше, тя все се усмихваше унесено. На всички въпроси имаше отговор, смяташе за излишно да се замисля над проблемите, всичко било даденост. Кредото, което като червена нишка преминаваше през живота и възгледите и за морала, бе просто: Чарли — това е любовта, а любовта — това е Чарли.“
Тогава прокурорът Булиоси я помолил да му разкаже за любовта.
— За коя любов? — запитала. — Между мъжа и жената ли?
— Също, но и въобще.
— Че какво, любовта си е любов, какво искате повече?
— Има ли разлика между любовта към Чарли и към Джордж Спен? — попитал прокурорът.
— Не. Любовта си е любов. Винаги еднаква. Обичам Чарли, но обичам и Джордж Спен. Страшен е. А в леглото? Има да се чудите!
Линет била родена в Южна Калифорния в тъй нареченото добро и доста заможно семейство. Баща и бил авиоинженер във фирмата „Нортроп“ и притежавал чудесна вила в Санта Моника. Живеел със жена си добре. Линет следвала в университета в Торънс, но изведнъж учението й омръзнало, започнала да скита. С Мансън се запознала скоро след като той се бил завърнал от дългия престой в затвора.
Не изпускала нито един случай, за да подчертае изключителното си положение в „семейството“. Била втора по ред. Имала щастието да се запознае с Мансън веднага след Брунер.
Мансън наистина оказвал неизмеримо влияние върху наивните момичета. Изпълнявали покорно всичко — и когато им определял любовник за през нощта, и когато ходели да крадат и да събират от кофите за боклук използваемите остатъци от храна, и когато им нареждал да убиват. Голяма роля за „промиването на мозъците“ и при дресурата към пълно загубване на собствената способност за разсъждаване играели наркотиците и не на последно място сексът. Явно върху този тип момичета не било трудно да се въздействува. Техният начин на мислене, интересите и копнежите им били в хармония с неговите. За това свидетелствува протоколът, в който Сюзън Аткинс описва как се е запознала с Мансън.
Дълга тъмна коса, сресана на път, дълбоки кафяви очи, хубава фигура, при бегъл поглед нищо необикновено. Сюзън Аткинс е момиче, подир което би се обърнал не един мъж.
— Как се казвате? — Сюзън Дениз Аткинс.
— Дата на раждане?
— Седми май 1948.
— Местожителство?
— Нямам.
— Къде живеехте напоследък?
— Сан Хосе, Калифорния.
— Биографията ви?
— Биографията ли? — попитала и започнала да пристъпва от крак на крак пред съдията. — Родителите ми пиеха. И баща ми, и майка ми. Освен това бяха болни. После мама умря. Отидох на погребението, но дори не плаках. Завърших училище и постъпих в университета. Когато вече бях втори семестър, се преместихме с татко в Лос Банос. Не исках да бъда като другите, затова напуснах университета. Не се върнах у дома. За двадесет и пет долара седмично си наех стая и започнах да работя като продавачка в сладкарница. После ми омръзна. Тогава се уговорихме й заминахме с приятелката ми за Хейг Ашбъри.