Зеленият Марс
- Автор: Робинсон Ким Стэнли
- Серия: Mars (bg) [bg] #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зеленият Марс». Краткое содержание книги:
— Вода — каза някой от съседната маса.
Всички тръгнаха, сякаш несъзнателно, с очила в ръка. Изправиха се до парапета на ръба на бреговата линия и застанаха рамо до рамо зад високата до гърдите им стена. За момент Мая си припомни за наводнението в Маринерис и потръпна. Тя се насили да върне спомена назад като стомашна каша през хранопровода си, преглътна с усилие, полузадавена от киселия вкус и с всички сили се помъчи да унищожи тази част от съзнанието си. Към нея се приближаваше не нещо друго, а морето Хелас — нейното море, нейната идея, нейното творение, което сега заливаше склоновете на басейна. Езерото разтопена вода при Лоу Пойнт ставаше все по-голямо и се свързваше с останалите течни езера, разтопявайки прогнилия лед между и около тях, затоплен от проточилото се лято, бактериите и парата, избликнала от многобройните експлозии наоколо… Една от северните ледени стени сигурно бе разрушена и сега наводнението заливаше равнината на юг от Одеса. Най-близкият край бе на не повече от 15 километра. Сега по-голямата видима част от басейна представляваше бъркотия с цвета на размесени сол и пипер, като преобладаващият на преден план пипер пред очите им постепенно намаляваше и мястото му се заемаше от все повече и повече сол. Земята изсветляваше едновременно с помръкването на небето и това както винаги накара нещата да изглеждат странно неестествени. От водата се издигаше поток бушуваща заскрежена пара, пламнала с блясък, който по всяка вероятност бе отразената светлина от самата Одеса.
Измина около половин час, а хората продължаваха да стоят на крайбрежната улица и мълчаливо да гледат. Всеобщото мълчание взе да се пропуква, едва когато наводнението започна да замръзва и здрачът свърши. Изведнъж гласовете на хората бликнаха отново. От кафенето под тях долетя внезапна електрическа музика. Взрив от смях. Мая отиде до бара и поръча шампанско за цялата маса, като чувстваше как настроението й се покачва. Искаше й се да отпразнуват чудатата фантастична гледка на собствените им сили, отприщени и пуснати на воля. Тя се изправи и вдигна наздравица към цялото кафене:
— За морето Хелас и за всички моряци, които някога ще го преплуват, надхитряйки бурите и айсбергите, и ще достигнат отсрещния бряг!
Всички чаши иззвъняха. Хората, насъбрали се по цялата крайбрежна улица, се приближиха и вдигнаха наздравица с тях. Невероятен див миг. Циганите от състава засвириха моряшка песен с аранжимент на танго. Мая почувства как лека усмивка надига съсухрената кожа на бузите й през останалата част на вечерта. Дори и продължителната дискусия относно възможността друго наводнение да залее Одеса, въпреки дигата, не можа да помрачи приповдигнатото й настроение. Когато се върнаха в офиса, изчислиха много прецизно вероятността за подобно събитие. „Преливането“, както го наричаха помежду си, бе много малко вероятно или дори невъзможно. Одеса щеше да е в безопасност.
Но новините, които прииждаха от всички краища на света, заплашваха да ги залеят по свой собствен начин. На Земята войните в Нигерия и Азания бяха причинили доста неприятен световен икономически конфликт между „Армскор“ и „Субараши“. Християни, мюсюлмани и индийски фундаменталисти се бяха помирили по необходимост и бяха декларирали, че геронтологичните процедури са дело на Сатаната; огромно количество „смъртни“ се бяха присъединили към това движение, поемаха местното управление и организираха преки атаки срещу метанационалните компании в региона. Междувременно метанационалите се опитваха да възкресят ООН и да направят от нея алтернатива на Международния трибунал. Много от техните клиенти, включително и Г-11, бяха съгласни с това. Според Мишел, отново успех, понеже личал явен страх от решенията на Трибунала. А и всяко укрепване на каквото и да е интернационално образувание като ООН, според него беше по-добре от нищо. Само че сега на международната сцена се бяха изправили едновременно две арбитражни организации, едната от които бе под контрола на метанационалите. Следователно на тях щеше да им е много лесно да избягнат онази, която не харесваха.