Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Трябваше да се обади в Берлин, каза си тя. Пийт Спагнола беше професионалист. Щеше да си напрегне мозъка и да изрови оттам онова, което й трябваше — какво в инцидента със Симони беше включило алармената система в главата й?
После — Мусауи. Държаха го на един самолетоносач в Японско море. Трябваше да си поговори още веднъж с него. Значи ще й трябва хеликоптер.
И накрая — Рей Коваленко. Онази история с куфарите. Нямаше основание да смята, че мъжът с меката шапка е гражданин на САЩ, още по-малко, че е „американецът“ на Мусауи. Но записът от охранителните камери на летище „Дълес“ не й даваше мира и нищо не пречеше да се консултира с Рей.
Кабът вдигна поглед към редицата от часовници — в Берлин беше девет вечерта. Освен ако не се е случило нещо спешно, Пийт нямаше да е в кабинета си. Обади се в централата. Оттам можеха да й дадат домашния му номер. Уви, не. Пийт бил върнат в Ленгли „на ротационен принцип“.
— Работата му беше поета от госпожа Лоугън. Да ви свържа ли с нея?
Свързаха я.
— Мадисън Лоугън.
— Работите до късно — каза Андреа.
— Не, вие работите до късно — поправи я отсеченият глас от другата страна на линията, демонстрирайки забележителна информираност относно местонахождението на Кабът.
— Да. Вижте, спомних си нещо и исках да говоря с Пийт за Симони. Не знам дали се сещате в момента…
— Знам всичко за случая — увери я Лоугън. — С какво мога да ви помогна?
— Файловете в компютъра на Симони. Банковите сметки, по които са пристигали пари на „Ал-Кайда“. Не си спомням добре, но една от тях не беше ли свързана с американски гражданин?
— Имаше такава теория, но не знам дали се намериха реални доказателства, които да я подкрепят. Сметката беше в банка „Кадоган“ в Сейнт Хелиър. За нещо важно ли става въпрос?
Кабът не отговори на въпроса й.
— Кой е водил разследването по тази банкова сметка?
— Легатът на ФБР в Лондон — каза Лоугън. — Коваленко.
— Рей! — възкликна Андреа.
— Защо, това изненадва ли ви?
— Не, не — каза Андреа. — Просто живеем в малък свят.
Коваленко слушаше Андреа Кабът и стомахът го присвиваше. И колкото повече я слушаше, толкова по-лошо го присвиваше стомахът. Говореше за информация, събрана при разпита на някакъв арабин. И от думите й сърцето му току пропускаше по някой удар.
— … „да спре мотора на света“ — тъкмо казваше тя. — Това каза той: „има един американец, който иска да спре мотора на света“. И ми хрумна, че това твърде много прилича на ЕМИ. На случилото се в Калпепър.
— Андреа — изохка той.
— Чакай, чакай — прекъсна го тя. — Нека изложа всичко, преди… да се е разсипало на мъгла в главата ми. Така. Обектът, за когото ти казах и когото задържахме в Куала Лумпур — пак той предаде агента на „Ал-Кайда“ в Берлин. Онзи, когото застреляха.
— Бободжон Симони.
— Точно. А от компютъра на Симони се сдобихме със списъка от банкови сметки.
Сърцето на Коваленко се сви. Не просто се сви — болеше го все едно къртица копае тунел в гърдите му. Ето как хората получават инфаркт.
— И теб са те пратили да провериш една от онези сметки, нали така, Рей? Онази в банка „Кадоган“ в Сейнт Хелиър.
— Андреа — простена отново той. Гласът му беше толкова немощен, че едва си проби път през устата му.
Но кучката не млъкваше.
— Проверката ти не показа ли, че сметката е на американски гражданин? Американец, Рей… усещаш ли накъде отиват нещата? Американец, който е получил пари от „Ал-Кайда“ и който иска да построи машина, която да спре света. Е, май е направил първата крачка. Трябва да говорим с този американец. Веднага. Кой е той, Рей? Къде е? Каквото и да знаеш — казвай.
Главата му щеше да се пръсне всеки момент. „Да спре мотора на света.“ Направо като излязло от „Унизеният Атлас“. „Франсиско Д’Анкония“, мъжът със сметката в Сейнт Хелиър беше човекът, отговорен за Калпепър — в това Коваленко не се съмняваше и за миг.
А после пред вътрешния му взор се върна спомен от сцена в „Крилете на славея“, сцена, в която мъж от Дъблин се опитва да му даде информация за Д’Анкония. Информация, която е събрал сам. Биографични данни. Истинското име на Д’Анкония. Как се казваше онзи човек? Борк? Бърк. Точно така — Майк Бърк. Даже го беше написал. На картонче, което даде на Коваленко. Искаше само да вдигнат възбраната върху кантората на тъст му.
И какво направи той, Рей Коваленко, с тази подарена информация? Беше прочел написаното на картончето, да, но какво направи с него после? Не помнеше! Информацията му се беше сторила маловажна. Смятал бе все пак да я прати във Вашингтон, но… така и не го направи. Истината беше, че нямаше никакъв спомен във връзка с картончето.