Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » В случай на опасност
В случай на опасност - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

В случай на опасност

Электронная книга - «В случай на опасност». Краткое содержание книги:

ЦРУ е по следите на нова терористична група с опасен и вманиачен водач.
1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 148
Перейти на страницу:

— Съжалявам, че не се срещаме при по-добри обстоятелства.

Сиреси каза, че споделя чувствата му, но на Смит явно само едно му беше в главата. Погледна зад Рап и попита:

— Къде са арестуваните?

Той се престори, че не е чул въпроса, и погледна над рамото му.

— Леле, много хора сте довели! Нямате ли престъпници да ловите?

Харис се изкиска сконфузено и отстъпи назад.

Смит се намръщи нервно, огледа Рап от глава до пети и каза:

— Елате да поговорим насаме.

Сиреси го последва и тримата се отдалечиха на пет-шест метра. Смит разкопча сакото и остави куфарчето си на земята.

— Предупредиха ме за вас, господин Рап.

— Тъй ли? И кой?

Беше му все едно, но реши, че колкото повече говори този човек, толкова повече време ще спечели на Неш при Абад.

— Нека да кажем просто, че в някои кръгове репутацията ви е добре известна. Не искам това да се превръща в състезание по показване на мускули между Министерството на правосъдието и ЦРУ.

— Знаем, че вие сте свършили трудната работа — бързо добави Сиреси, — и не искаме да ви отнемаме признанието, че сте разкрили тези хора.

— Макар че след като свършим, може би ще ви се прииска да го бяхме направили — с усмивка добави Смит.

— Защо така? — попита Рап.

Смит поклати глава и се огледа.

— За нищо на света не мога да си обясня какво са правили двама шпиони от Ленгли в непосредствена близост до джамия точно около времето на взривовете.

— Ами…

— Не — прекъсна го Смит, — не искам да слушам сега. Искам с Ридли добре да обмислите версиите си, преди да говорите с някого от нас.

— Познавам Роб — добави Сиреси. — Той е опитен служител.

Рап започна да подозира, че тези двамата не са чак такива гадняри, за каквито ги мислеше.

— Ето какъв е нашият проблем — продължи Смит. — Имаме един труп в моргата и изглежда, че момчетата, които сте хванали, имат нещо общо с това.

— Ами да… всъщност единият призна, че го е извършил.

— Без да му прочетете правата? — осведоми се Сиреси.

— Разбира се. Аз не чета права.

— Точно затова сме тук — отбеляза Смит. — Мисля, че много хора в този град са склонни да заподозрат, че онзи тип в моргата е бил ваш човек. Май четох нещо във вестника по този повод онзи ден.

Мич се престори на наивен:

— Може би е работил за „Мосад“. Може би някой от моите информатори там се е обадил и ме е помолил да проверя какво става с него.

Сиреси кимна:

— Харесва ми този начин на мислене.

— Виждате ли? — обясни Смит. — Не сме дошли да ви обвиняваме или да ви пречим, но имаме проблем. Поне двама от вашите арестанти са американски граждани и макар че аз лично нямам нищо против дори да ги провесите за краката от покрива и да ги заплашите, че ще ги пуснете да си паднат на главите, като представител на правосъдието не мога да одобря такова поведение.

— Ако станем свидетели на такива действия — добави Сиреси, — ще сме задължени да докладваме за тях.

Тези хора все повече започваха да харесват на Рап.

— Добре, как искате да действаме?

— Докъде сте стигнали с разпита?

— Единият тъкмо проговори. Наложи се малко да го попритисна.

Двамата мъже поклатиха глави.

— Не искаме да знаем подробности, господин Рап.

— Няма да е зле да ми оставите още малко време с него. Искам да се уверя, че не лъже.

— За кого става дума?

— Абад бин Бааз.

— Той има двойно гражданство — намръщи се Сиреси.

— Колко време ви трябва? — попита Смит.

— Един час би било добре.

Двамата се спогледаха неловко.

— Не можем да ви дадем цял час.

Рап тъкмо се канеше да попита колко могат да му дадат, когато една от служителките в оперативната зала изпищя. В голямото помещение настъпи суматоха, много хора започнаха да сочат екраните. Рап също погледна, но не можеше да разбере какво става. Виждаше само трите телевизионни екрана и цифрите за броя на пострадалите.

Изтича при бюрото на оперативния ръководител и попита:

— Дейв, какво става?

Полсън трескаво тракаше по клавишите на компютъра си. Четирите екрана се сляха в една картина. Докато посягаше към мишката, Полсън измърмори:

1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)