Всичко е лично
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Всичко е лично». Краткое содержание книги:
— Застреляй го — заповяда Хърли.
Рап дръпна спусъка и куршумът улучи арабина в челото.
— Свали ме… бързо — изсъска Стан.
— Ами той? — попита Рап и посочи с пистолета Радих, който започваше да се размърдва.
— Първо ме свали.
Мич разкъса остатъците от тиксото около китките си, изтича до стената и освободи импровизираната лебедка. Хърли се спусна на земята. Олюля се за момент, но запази равновесие.
— Дай ми пистолета — заповяда — и провери в десния джоб на последния, когото уби. Трябва да има нож.
Рап пъхна пистолета в ръцете му и отиде да потърси ножа.
Хърли се приближи до Радих, чиито ръцете потрепваха, сякаш се будеше от дълбок сън. Стъпи върху корема му и очите на палестинеца се отвориха. Хърли се наведе и допря заглушителя до гърдите му. Погледна го в очите и прошепна:
— Трябваше да ме убиеш, когато имаше възможност, глупако.
След това дръпна спусъка.
65.
Две от колите влязоха в хангара, а другите три спряха отпред. Всички врати се отвориха почти едновременно и отвътре слязоха една дузина въоръжени мъже. Разположиха се така, че образуваха жива стена, разделяща Иванов от хората на специалните части.
Руснакът тревожно погледна командира.
Мугния се приближи и на лицето му се изписа самоуверена усмивка. Четирима от телохранителите му вървяха на няколко крачки зад него.
— Михаил, добре дошъл в Бейрут.
— Не ме посрещате много добре.
— Моля да ни извиниш, но днес съм в лошо настроение.
— Защо така?
— Защото току-що научих, че кроиш тайни планове зад гърба ми.
— Какво говориш?
— Сигурно си забелязал, че иракските и иранските ни приятели ги няма.
— Защо? — разтревожено попита Саяд.
— Защото се оказва, че Михаил е сключил тайна сделка с тях. Нали така, Михаил?
Иванов се изсмя, сякаш това беше безобидно отвличане на вниманието.
Мугния се обърна към Саяд:
— Определил е праг от пет милиона. Разбрали са се, когато търгът достигне тази сума, те да се откажат.
— Къде са те сега? — поинтересува се Саяд.
— За момента са мои гости. По-късно ще реша дали да ги убия.
Иванов плесна с ръце и се изсмя. Не беше очаквал Мугния да се окаже толкова съобразителен.
— Ти ме надхитри, Имад, а това не се случва много често — отбеляза. — Сега ще ме отпратиш ли, или ще говорим делово? Можем да се споразумеем.
— За нищо няма да преговарям с тебе. Ще кажа цена и ти ще платиш.
— Така ли? Ами ако цената не ме устройва?
— Това ще е голям проблем.
Руснакът кимна, сякаш му беше забавно.
— Преди това обаче искам да върнеш всички пари, които източи от швейцарските ни сметки.
— Парите, които аз съм взел!? — Очите на Иванов почти изскочиха от орбитите си. — Не съм взимал никакви пари.
— Според мен си ги взел.
— Всъщност по-скоро трябва ти да ми върнеш парите.
— Твоите пари ли?
— Да, моите. — Иванов почервеня като рак. — Парите, които ти открадна. Нали не си въобразяваш, че не те подозирам от самото начало? Ти никога не си обичал Шариф. Постоянно се оплакваше колко скъпо взимал. Наричаше го отрепка и предател, задето надувал цените.
— Не съм убил Шариф — спокойно заяви Мугния.
— Защо трябва да ти вярвам?
— Защото съм човек с достойнство. Боря се за кауза, в която вярвам… не съм крадец като теб.
— Достойнство! Колко хубаво звучи. Всички приказвате за достойнство. Имад Мугния, похитителят на пътнически самолети, който отвлича университетски преподаватели и бомбардира цели квартали с жени и деца. Ти ли ще ми говориш за достойнство? Не ме карай да се смея.
Иванов буквално изплю последната дума срещу арабина. Мугния посегна към пистолета си, но командирът на отряда от руските спецчасти го изпревари и насочи дулото на оръжието си към главата му. Изведнъж се оказа, че всички са въоръжени. Отвсякъде се чу щракане на предпазители и зареждане.
— Стига — изкрещя Саяд. — Омразата ви един към друг е замъглила мозъците ви.
— А ти си глупак — изрева Мугния.
Саяд се приближи до него и прошепна така, че само той да чуе:
— Ти пък си без пукната пара. Как ще платиш на хората си тази седмица, ами следващата? Успокой се и ме остави да говоря. — Обърна се към останалите и нареди: — Всички да свалят оръжието.