Отвъд стената на съня

Щом учените узнаха за пристигането на полицаите от Ейлсбъри, отзовали се веднага на съобщението за трагедията, сполетяла семейство Фрай, решиха да се срещнат в тях и да сверят резултатите от наблюденията си. Обаче никъде не можаха да открият и най-малка следа от униформените; според селските слухове служителите на закона били петима, ала сега колата им стоеше празна до развалините от къщата на Фрай. Местните жители бяха не по-малко озадачени от посетителите при тази гледка; все пак представителите на властта бяха говорили сутринта с всеки очевидец. Тогава старият Сам Хътчинс се замисли за нещо, побутна Фред Фар и посочи с трепереща ръка към дълбоката влажна клисура с внезапно пребледняло лице.

— Боже Господи… — промълви той, а от гърдите му се отрони горестна въздишка. — Казвах им аз да не се спускат доле у дерето… На мене примерно хич няма да ми дойде на ума да правя таквоз нещо, щот’ там са онез’ следи, а и козодоите пищят тъй страшно в тъмното…

Хладни тръпки пролазиха по гостите и местните обитатели и всяко ухо се напрегна, инстинктивно опитвайки се да долови някакъв — какъвто и да е — звук от клисурата. Армитидж, който за първи път се сблъскваше отблизо с този кошмар и гибелните му последствия, потрепери при чувството за собствената си отговорност в тази зловеща върволица от събития. Съвсем скоро ще падне нощта и именно тогава онази кощунствена чудовищна планина ще поеме по своя скверен път. Negotium perambulans in tenebris…95 Възрастният библиотекар си повтори наум заклинанието, което бе научил, и стисна силно в ръката си листчето, където бе написана онази формула, която не бе успял да запамети. Той провери дали електрическото му фенерче е в изправност, а стоящият до него Райс извади от раницата си металически разпръсквател — от онези, които използват в борбата срещу насекомите. Морган пък измъкна от сака си големокалибрена пушка, на която осланяше всичките си надежди, въпреки предупрежденията на колегите си, че никакво материално оръжие не би било от полза в конкретния случай.