Пощенската картичка

- Да, сър. Мога ли да запазя Доли?

- Това е въпрос от компетентността на Кралското дружество, не на този съд. Моля, не спасявайте всяко угнетено същество, което пресече пътя ви. Това е всичко. Може да си вървите.

- Благодаря. Ще отида и ще намеря Доли.

Отиде в града и потърси зоомагазин за нова каишка и нашийник, за продукти за козинката й и препарат против бълхи. Едва когато се върна в караваната, осъзна, че не е пила цял ден.

Собственикът я чакаше в кръчмата с документите й.

- Събирай си багажа. Не мога да те оставя да тормозиш редовните ми клиенти с твоя нрав. Почисти всички бутилки изпод буса - могат да предизвикат пожар - и разкарай оттук тази бъхлясала торба с кокали. Не ми искай препоръки. Ти създаваш проблеми.

Кали сви рамене.

- Хайде, Доли, знаем кога не сме добре дошли. Сигурна съм, че има много странноприемници, които искат добра барманка и куче пазач.

Кали не се притесняваше за бъдещето. Това беше най-добрият й работен ден от години.

Не беше лесно да си намери работа в района, и то с куче, което вървеше заедно с нея. Бе плъзнал слухът, че е нападнала клиент, така че вратите на кръчмите понякога се затръшваха пред нея. Тя не можеше да пие и да храни кучето, но с Доли до себе си нуждата да се опиянява започна да отслабва. Тялото й не хареса тази промяна и отначало Кали се събуждаше трепереща, обляна в пот, като си представяше как пазачите от лагера я преследват из боровата гора. В някои мотели и пансиони не приемаха кучета, но беше разгарът на лятото и като пастирско куче Доли бе свикнала да спи навън.

Имаше трудни моменти, преди Кали да получи войнишката си пенсия, и се наложи да спят под звездите и тя да използва обществените тоалетни, за да се освежава. Кали осъзна, че постоянната работа със сигурен покрив над главата й се изплъзва и е все по-малко вероятно да си осигурява постоянни доходи, но трябваше да се задоволи с това, което можеше да намери. За щастие, имаше достатъчно ферми за плодове в района на Устършър, където търсеха сезонни работници за бране на ягоди и дребни плодове, а и фермерите не възразяваха срещу Доли.

Кучето чакаше търпеливо, докато Кали превиваше гръб заедно с другите берачи. Тя разбра, че има ферми, които се нуждаят от работници чак до есента, така че щеше да изкара достатъчно, за да си осигури прехрана и покрив над главата до зимата. Това я обнадежди и окуражи, въпреки че тайно се питаше колко време още ще може да се справя с работата. Хубаво беше да бъде с тези групи млади туристи, облечени в ярките си тензухени ризи и поли, но гърбът й бързо отмаляваше, а и очите й се уморяваха и тя не виждаше добре дребните плодове по земята. Имаше нужда от очила - без тях бе установила, че й е трудно да поддържа темпото на другите. Средната възраст се прокрадваше неумолимо към нея. Тя знаеше, че не е в състояние да издържи на този начин на живот още дълго.

Тайфата имаше свой начин на живот в стари фургони и каравани около импровизирани палатки, които наричаха „Лагера на залеза“. Там седяха край лагерния огън, пушеха хашиш и готвеха яхнии от зеленчуци и всичко, което успяваха да отмъкнат.