Изчезналият герой
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 970-954-27-0646-5
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изчезналият герой». Краткое содержание книги:
С „Изчезналият герой“ — първата книга от поредицата ГЕРОИТЕ НА ОЛИМП, Рик Риърдън продължава историята за митични богове, ужасяващи чудовища и съвременни герои, започнала в ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП. Този път приключенията, хуморът и интригата ще са още по-епични, а новите врагове — по-ужасни и безмилостни отвсякога.
— И потомците му основаха Рим.
— Именно. Както виждаш, Пайпър, децата ми могат да бъдат и могъщи. Ти можеш да си могъща, понеже моят произход е уникален. Аз съм по-близка до сътворението от който и да било олимпийски бог.
Пайпър се помъчи да си спомни мита за раждането на Афродита.
— Ти не… си ли се появила от морето? Върху мидена черупка?
Богинята се засмя.
— Голямо въображение имаше този Ботичели. Никога не съм стояла върху мидена черупка, но наистина се появих от морето. Първите създания, които се появиха от Хаоса, бяха Земята и Небето. Гея и Уран. Когато техният син — титанът Кронос — уби Уран…
— Насякъл го е с косата си — спомни си Пайпър.
Афродита сбърчи нос.
— Да. Парчетата от Уран паднаха в морето. Безсмъртната му същност създаде морска пяна, а от тази пяна…
— Си се родила ти. Спомних си. Значи ти…
— Аз съм последното дете на Уран, а той бе по-велик и от боговете, и от титаните. В някакъв смисъл аз съм най-стара измежду олимпийските богове. И както казах, любовта е огромна сила. А ти, дъще, си много повече от една хубавелка. Затова съм сигурна, че вече добре знаеш кой пробужда гигантите и кой има мощта да отвори портите в недрата на земята.
Афродита изчака, сякаш виждаше как Пайпър бавно подрежда пъзела, който разкри ужасяваща картина.
— Гея — каза Пайпър, — самата земя. Тя е нашият враг.
Надяваше се Афродита да отрече това. Но богинята остана вгледана в похабените доспехи.
— Хилядолетия наред тя прекара в сън, но сега вече се пробужда. Дори заспала, тя е могъща. Ако се събуди… това ще е краят. Трябва да победим гигантите, преди това да се случи, да приспим Гея отново. В противен случай бунтът, който виждаш, е само началото. Мъртвите ще започнат да прииждат на орди. Чудовищата ще се възстановяват още по-бързо, а гигантите ще ликвидират родината на боговете. Ако това стане, цивилизацията ще изчезне в пламъци.
— Но Гея? Майката Земя?
— Не я подценявай — предупреди Афродита. — Тя е жестоко божество. Тя организира убийството на Уран. Тя даде на Кронос косата и го насъска да убие собствения си баща. Когато титаните завладяха Земята, тя заспа спокойно. Но щом боговете ги изместиха, тя се пробуди и в гнева си роди нова раса — гигантите, с която да унищожи Олимп завинаги.
— И сега всичко се повтаря — каза Пайпър. — Гигантите се надигат.
Афродита кимна.
— Вече знаеш истината. Какво ще правиш?
— Аз? — стисна юмруци Пайпър. — Какво мога да направя аз? Да се облека добре и да придумам Гея да заспи отново?
— Ще ми се да бе възможно — каза Афродита. — Но не е. Ще трябва да откриеш собствените си сили и да се пребориш за това, което обичаш. Като моите любимци, Парис и Елена. Като сина ми Еней.
— Парис и Елена загинаха — каза Пайпър.
— А Еней стана герой — добави богинята. — Първият велик римски герой. Резултатът зависи от теб, Пайпър, но едно ти казвам: Седмината най-велики герои трябва да бъдат събрани, за да победим гигантите, а това няма да стане без твоята помощ. Когато двете страни се срещнат, ти ще бъдеш посредникът. Ти ще решиш дали да има приятелство, или война.
— Кои две страни?
Погледът на Пайпър започна да се замъглява.
— Трябва да се събудиш скоро, момичето ми — каза богинята. — Аз невинаги съм на едно мнение с Хера, но тя пое огромен риск и този път съм съгласна с нея. Зевс държа двете страни разделени твърде дълго. Само събрани ще имате силата да спасите Олимп. А сега се събуди. Надявам се новите дрехи да ти харесват.
— Какви дрехи? — попита Пайпър, но сънят й вече бе избледнял.
XL. Пайпър
Пайпър се събуди на масата на едно кафене.
За миг си помисли, че продължава да сънува. Беше слънчево утро, а вятърът бе прохладен, но не дотолкова, че да е неприятно да седиш навън. На другите маси имаше всякакви хора — колоездачи, бизнесмени, колежани, които си бъбреха и пиеха кафе. Усещаше аромата на евкалиптови дървета. Пешеходци се спираха пред магазините наоколо, а край улицата растяха азалии и цъфтяха дървета, сякаш тук зимата бе непозната.
Накратко — беше в Калифорния.
Приятелите й седяха на столове около нея — всички бяха поставили ръце на гърдите си и задрямали спокойно. И всички бяха с нови дрехи. Пайпър погледна към своята и ахна: