Наследството на Арн

Заупокойната литургия била много красива, но безкрайно дълга. С последното се съгласи и Грегерс.

Малко по малко Ингрид Улва търпеливо се домогваше до темата, за която най-много й се искаше да говорят, защото за нея лесно предсказуемата победа не означаваше нищо. Тя намираше за доста по-важен въпросът в чие име побеждаваха. Най-лошото беше в името на отмъщението, в името на свещеното скандинавско отмъщение. Затова пък най-добре беше в Божието име, но това си бяха просто думи. А и сега разполагаше с малко време да повлияе на Биргер, преди нахълтващи от всички посоки Фолкунги да превърнат Биелбо в лудница.

— Знам, че ти ще победиш, скъпи мой сине — започна тя спокойно и с престорена разсеяност една късна вечер, когато бяха останали сами и в Биелбо все още цареше мир. — И винаги съм знаела — продължи със същия тон и се направи, че се е оплела с преждата си, — че ти ще бъдеш онзи, който ще убие Кнут Холмгейрсон. Затова не ми бе особено приятно, че се упражняваше с него толкова много, понеже трупаше камъни върху собствения си гръб.

Както и целеше, тези й думи накараха Биргер да онемее. Той се взираше в нея, сякаш хиляди мисли преминаваха през главата му едновременно.

Биргер наистина остана поразен в мълчание и най-напред си помисли, че майка му бе единственият човек в кралството, който притежаваше това умение. Дори рицарят Бенгт вече не бе способен да го накара да млъкне с такава лекота. Тя беше много красива, помисли си след това объркан, и се говореше, че е отпратила хиляда кандидати за ръката й. Разбира се, това бяха просто хорски приказки, също както и онези за вещерските й умения. Но що се отнасяше до способността й да вижда бъдещето, той не беше толкова сигурен, защото, без съмнение, го бе правила много пъти и то не просто за глупости. И сега си седеше там в червените си цветове, които обожаваше да носи сякаш на инат в това главно средище на Фолкунги, и изглежда предпочиташе спокойно да се занимава с хурката си, вместо да говори за война. И все пак не можеше да е вярно, реши той накрая. Напротив, искаше да говорят сериозно, и така щеше да стане.