Шифърът на Леонардо
- Автор: Браун Дэн
- Серия: Робърт Лангдън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Леонардо». Краткое содержание книги:
— Господин лейтенант! Открихме нещо в обора.
По тревожното му изражение Коле можеше да предположи само едно.
— Труп ли?
— Не, нещо по-… — Той се поколеба. — По-неочаквано. Коле разтърка очи и последва агента. Когато влязоха в голямата сграда, криминалистът посочи към средата на помещението. Към сеновала се издигаше висока дървена стълба.
— Преди тази стълба я нямаше — отбеляза лейтенантът.
— Аз я поставих. Търсехме отпечатъци около ролса, когато видях стълбата на пода. Нямаше да й обърна внимание, само че стъпалата бяха изтъркани и кални. Стълбата явно се използва редовно. Височината й отговаряше на сеновала, затова я вдигнах и се качих да хвърля едно око.
Коле вдигна поглед по стръмната стълба към високия сеновал. „Някой редовно се качва там горе?“ Отдолу сеновалът изглеждаше празен, ала по-голямата му част не се виждаше.
Отгоре се показа старши агент от групата по криминалистика.
— Непременно трябва да видите това, господин лейтенант — каза той и махна на Коле с облечената си в латексова ръкавица ръка.
Лейтенантът уморено кимна, отиде при стълбата и се хвана за долните стъпала. Стълбата беше стара и постепенно се стесняваше нагоре. Когато наближи края й, Коле за малко да се подхлъзне. Сепна се, продължи да се изкачва и най-после стигна горе. Агентът му протегна ръка, Коле я пое и тромаво се прехвърли на платформата.
— Насам — каза криминалистът и посочи навътре в безупречно чистия сеновал. — Тук има отпечатъци само от един човек. Скоро ще получим резултатите.
Коле се вторачи към отсрещната стена. „Какво е това, по дяволите?“ Там имаше сложна компютърна система — два компютъра, монитор и тонколони, чекмеджета с хард-дискове и многоканален аудиопулт със собствен енергиен източник.
„Защо му е на някой да качва всичко това тук горе?“ Коле се приближи към електронната техника.
— Проверихте ли системата?
— Това е подслушвателен пост.
— Подслушвателен пост ли?!
Агентът кимна.
— При това изключително модерен. — Той посочи дългата маса, отрупана с електронни части, наръчници, инструменти, кабели и тинол. — Някой явно си разбира от работата. Тази техника е не по-лоша от нашата. Миниатюрни микрофони, фотоелектрически клетки, чипове с огромна оперативна памет. Има даже от новите нанохарддискове.
Коле бе впечатлен.
— Това тук е пълна система — каза криминалистът и му подаде устройство, не много по-голямо от джобен калкулатор. От него висеше половинметров кабел, завършващ с парче тънко фолио. — Система за аудиозапис с мощен харддиск и самозареждаща се батерия. Това парче фолио в края на жицата е комбинация от микрофон и фотоелектрическа клетка.
Коле беше запознат с тези неща. Преди няколко години напомнящите на фолио фотоклетъчни микрофони бяха осъществили огромен напредък в областта на електронното подслушване. Харддискът можеше да се монтира например зад лампа и микрофонът да се скрие в очертанията на основата, и да се боядиса в подходящ цвят. Стига микрофонът да се поставеше на място, осветявано за няколко часа дневно от слънцето, фотоклетките щяха да зареждат системата. Тези устройства на практика бяха вечни.
— Метод на приемане? — попита Коле.
Агентът посочи изолиран кабел, който излизаше от компютъра, минаваше по стената и изчезваше в дупка на покрива.
— Обикновени радиовълни. Малка антена на покрива.
Лейтенантът знаеше, че тези записващи системи обикновено се поставят в кабинети, активират се от глас, за да се пести място на харддиска, записват разговори денем и предават компресираните аудиофайлове нощем, за да не бъдат засечени. След предаването харддискът се самоизтриваше и се приготвяше за същата операция на другия ден.
— Имаш ли представа кой е бил подслушван?
Криминалистът се приближи до монитора.
— Хм, това е най-невероятното, господин лейтенант…
88
Лангдън и Софи минаха през въртележката на метрото и навлязоха в недрата на мрачния лабиринт от тунели и перони. Професорът се чувстваше напълно изчерпан. Измъчваха го угризения.
„Аз забърках Лий и сега той е в огромна опасност.“
Тайната роля на Реми го бе смаяла, ала това беше съвсем логично. Онзи, който търсеше Граала, вербуваше вътрешни хора. „Прибегнали са до Тибинг по същата причина, поради която го потърсих аз. — Онези, които знаеха нещо за Светия Граал, винаги бяха магнити и за крадци, и за учени. Фактът, че британецът през цялото време е бил наблюдаван, би трябвало да облекчи угризенията му. Нищо подобно. — Трябва да открием Лий и да му помогнем. Веднага.“
Робърт последва Софи до един от пероните, където тя забързано отиде при най-близкия телефон, за да се обади в полицията, въпреки предупреждението на Реми. Лангдън седна на една мърлява пейка.