Третото кралство

Шестдесет и втора глава

СЯКАШ ОСТАНАЛ ГОЛ без меча си, Ричард огледа запреденото място, в което ненадейно беше попаднал, на оскъдната светлина от зеленикавото було. За известно време крачи напред-назад, разстроен, ядосан и с усещането, че е притиснат в ъгъла не само от треперливото зелено сияние, затворило го в кухината в скалата, ами и от цялата ситуация.

Беше се надявал всичко това да го отведе до мястото, където Зед, Ничи, Кара и останалите бяха държани в плен. Подозираше, че сигурно се намират наблизо, ала беше затворен някъде, откъдето не знаеше как да се добере до тях.

Очевидно Ханис Арк отдавна замисляше нещо и Ричард не бе имал никаква представа за коварните му планове. Не беше съвсем наясно какво възнамерява да стори той, нито каква е крайната му цел, ала имаше известни предположения и нито едно от тях не водеше до нищо добро.

Чувството, че е твърде изостанал от развоя на събитията, му беше неприятно, както и това, че беше заловен, преди дори да разбере, че нещо се случва. Не само че Пределът към Третото кралство, построен по времето на Наджа Мун през Древната война, накрая беше рухнал, а и в същото време Ханис Арк планираше нещо злокобно. Струваше му се пределно явно, че двете събития — пробивът в Предела и неговото залавяне от Ханис Арк — са свързани.

Смъмри сам себе си, задето влагаше толкова много умствени усилия, съсредоточен в проблема, вместо да се опитва да измисли начин да се измъкне от положението. Беше в неведение относно намеренията на Ханис Арк. Нямаше представа за мащаба на проблема и беше безсмислено да гадае.

Поне Саманта беше избягала. Това означаваше, че положението не е безнадеждно. Ханис Арк или не се интересуваше от нея, или все още не беше успял да я залови. Най-вероятно не я смяташе за сериозна заплаха, поради което не се занимаваше с нея. Неговата мишена беше Ричард.

Ричард знаеше, че трябва да мисли за решения, вместо да се тормози за сполетялата го беда. Трябваше да се заеме с отстраняването на пречките една по една. Непосредствената задача, с която трябваше да се захване, беше да намери начин да се измъкне от затвора, в който беше попаднал. Важното беше първо да насочи мислите си към нейното изпълнение.

Изхвърлил от ума си бурята от тревоги и въпроси, той се зае да изследва необичайното пространство, в което го бяха затворили.

До една от стените имаше дървено ведро с вода, но нямаше храна. Не след дълго установи, че навред из каменните стени има пролуки. Повечето от тях представляваха малки черни дупки, през които можеше да провреш най-много пръст или ръка. Имаше още няколко, които бяха достатъчно големи, та евентуално да може да се промуши целият, ала те бяха черни като катран. Ричард предположи, че не водят наникъде, така че ги остави като последен възможен изход. Нямаше да постигне нищо, ако се опиташе да се провре през тях и се заклещеше. Имаше и по-големи пролуки, като онази, през която беше влязъл, ала те също бяха препречени от сияйните зелени стени.

Ричард внимаваше да не доближава трептящите зеленикави зарева. И преди се беше озовавал в обезпокоителна близост до подобни граници с Отвъдния свят, ала не беше сигурен какви са отличителните характеристики на тези тук. В края на краищата именно Ханис Арк ги беше сътворил. Нямаше как да знае дали границите между живота и смъртта не притежават различна природа в Третото кралство, където животът и смъртта съществуват паралелно, или са като онези, на които се беше натъквал в миналото. Още повече, че откакто бяха преминали портите на Третото кралство, тези граници не бяха постоянни, а се местеха. Не искаше да рискува да се приближи твърде много до някоя от тях и тя неочаквано да го погълне. Това беше още една причина да стои на разстояние от трептящите зеленикави воали.