Самозащита [bg]

— При толкова много знаменитости.

Сви рамене.

— В „Убежище“ ли е нощувала в петък?

— Не знам.

— Вие кога отидохте в „Убежище“?

— В събота сутринта.

— Тя там ли беше?

Кимване.

— В колко часа пристигнахте?

— Около осем. Тръгнахме рано, за да подготвим храната. Когато стигнахме, Карен беше будна и работеше.

— В какво настроение беше?

— В добро настроение. Беше подредила масите и столовете и се шляеше безцелно наоколо.

— В какъв смисъл?

— Играеше с някакви деца.

— Чии деца?

— На Лоуел. Първоначално предположих, че са му внуци, защото бяха толкова малки, но Карен каза, че това са неговите деца. Беше направо в еуфория.

— Защо?

— Защото играеше с децата на известен човек. Такава си беше, звездите я впечатляваха. Започна да ми обяснява колко известен е баща им, че е носител на Нобелова награда или нещо такова. За нея всичко изглеждаше важно.

— Била е доста впечатлена от Лоуел, така ли?

— Да.

— Какво друго за него ви каза?

— Само това.

— Останахте ли с впечатление, че са прекарали нощта заедно?

— Нямам представа.

— Спомена ли за други хора, с които се е запознала?

Отрицателен жест с глава.

— Колко от децата на Лоуел играеха с нея?

— Две.

— На каква възраст бяха?

— Малки, на три или четири години.

— Момчета или момичета?

— Не си спомням. Защо?

— Момчета или момичета? — повторих въпроса си аз.

Повдигна рамене.

— Вероятно момичета. И двете деца имаха дълги руси коси. Красиви деца.

— И Карен се занимаваше с тях?

— Не, просто в момента си играеше с тях — смееше се, гонеше ги. Искаше да ги занимава, вместо да сервира. Каза, че наетата от Лоуел бавачка се разболяла, наложила й се спешна операция. Но Карен беше прекалено непостоянна, затова й казах, че тази работа не е за нея.

— И кой се занимаваше с децата?

— Друго момиче.

— Името й?

Двоумеше се.

— Друга сервитьорка.

„Къси, подстригани тъмни коси. Сърдита.“

— Дорис Райнголд ли?

Гуен зяпна от изненада.

— Защо Дорис? — попитах аз.

— Беше по-възрастна, самата тя имаше две деца. Предположих, че тя ще знае как да се оправя с тях.

— Имаше ли други деца наоколо?

— Аз не видях други.

Но аз знаех, че е имало още две деца. Заключени в определеното за тях бунгало.

— И какво правеше Карен след това?

— Занимаваше се с храната, както всички нас. Работехме като роби. Беше голямо празненство, около четиристотин гости, тонове храна и напитки. Ледът свърши и се наложи Том няколко пъти да слиза до Малибу с колата. Шеф на персонала беше някакъв дребен хомосексуалист с невъздържан нрав. Беше довел няколко нелегални емигранти, никой от които не говореше английски. После започнаха да пристигат музикалните състави. Инсталираха уредбите си, правеха проби, сякаш се състезаваха кой може да свири най-оглушително. Преносими устройства за звукови и светлинни ефекти, генератор, цялото място бе оплетено в електрически кабели. Когато гостите започнаха да пристигат, вече се стъмваше. Истинска лудница. Ако човек не е работил като сервитьор на подобни празненства, не може да си представи каква лудница беше.