![Обект № 522 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/0/646103-download.jpg)
Обект № 522 [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #8
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-022-4
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Обект № 522 [bg]». Краткое содержание книги:
Пам се усмихна, за да покаже, че не се впечатлява от думите, които самата тя понякога използваше.
Сакс каза на сержанта номера на колата си; той проведе няколко разговора и провери в компютъра.
— Не, не е в гаража на пътната полиция. Изчакай още малко.
Проведе още няколко разговора.
По дяволите! Сакс не можеше без колата. Спешно трябваше да анализират листчето, което беше намерила в двора си.
Раздразнението й обаче премина в безпокойство, когато видя намръщеното изражение на Вини.
— Сигурен ли си?… Добре. Къде са я закарали?… Така ли? Добре, обади ми се веднага, когато разбереш нещо.
Той затвори.
— Какво има.
— Шевролетът… Ипотекиран ли е?
— Ипотекиран? Не.
— Странна работа. Прибрали са го със съдия-изпълнител.
— Със съдия-изпълнител? Откъде накъде?
— Според тях не си платила шест месечни вноски.
— Вини, колата е модел шейсет и девета. Баща ми ми я купи през седемдесетте. Платил е в брой. Никога не е ипотекирана. Кой е предполагаемият кредитор?
— Моят човек не знае. Ще провери и пак ще се обади. Ще разбере къде са я закарали.
— Само това ми липсваше! Колата ти тук ли е?
— Не. Съжалявам.
Тя му благодари и с Пам излязоха.
— Ако има една драскотина, ще хвърчат глави — измърмори Сакс.
Възможно ли беше обект 522 да е организирал вдигането на колата й? Не би се изненадала, макар че как го беше постигнал, умът й не го побираше.
Замисли се колко близо до нея се беше добрал, колко много информация можеше да получи за нея, и отново я обхвана тревога.
Човекът, който знае всичко…
— Мога ли да взема хондата ти?
— Разбира се — отговори Пам. — Но ако можеш, да ме оставиш при Рейчъл. Ще си пишем домашните заедно.
— Слушай, милинка. Какво ще кажеш да помоля някого от момчетата в участъка да те закара?
— Добре. Но защо така?
— Този човек знае прекалено много за мен. Мисля, че е по-добре да стоиш по-далече.
Върнаха се в участъка и Сакс уреди да закарат Пам. След като отново излезе, полицайката се огледа. Не забеляза някой да я наблюдава.
Мярна движение през един от прозорците отсреща и вдигна глава. Спомни си емблемата на ССД — наблюдателната кула и прозореца. Отсреща се беше показала някаква старица, но въпреки това отново я побиха тръпки. Бързо се качи в колата на Пам и потегли.
40
Системите внезапно изгаснаха, лишени от източника си на енергия, и в къщата стана тъмно.
— Какво, по дяволите, става? — изкрещя Райм.
— Спря токът — отговори Том.
— Досетих се — сопна се криминологът. — Искам да знам защо.
— Хроматографският апарат не работеше — отбеляза Мел Купър.
Погледна навън, като че ли искаше да провери дали и другите къщи в квартала нямат електричество, но понеже беше още светло, не можеше да прецени.
— Не можем без компютри точно сега. По дяволите. Направете нещо!
Райм, Селито, Пуласки и Купър останаха в тихата, тъмна стая; Том излезе в коридора и се обади по мобилния си телефон. Скоро се свърза с електрическата компания.
— Не е възможно! Плащам сметката онлайн. Всеки месец. Никога не съм пропускал. Имам разписки… Ами, в компютъра са, а не мога да го включа, защото няма ток. Сега може ли… Невалидни чекове? Добре, но как мога да ви ги изпратя по факса, като няма ток?… Не знам къде има Интернет клуб.
— Той е — обяви Райм.
— Пет-двайсет и две? Той ли е спрял тока?
— Да. Научил е за мен и къде живея. Малой сигурно му е казал, че командният ни пункт е тук.
Тишината беше зловеща. Райм се замисли колко уязвим е сега. Апаратите, на които разчиташе, бяха неизползваеми, не можеше да комуникира, нямаше как да заключва и отключва вратите, не можеше да използва компютърната система. Ако не пуснат електричеството, Том нямаше как да зареди инвалидната му количка и това щеше да го блокира напълно.
Не си спомняше кога за последно се е чувствал толкова уязвим. Дори присъствието на другите около него не намаляваше тревогата му. Всички бяха заплашени от обект 522, където и да се намираха.
Запита се и дали това изключване на тока не е само за отвличане на вниманието, прелюдия на по-сериозна атака?
— Внимавайте всички — предупреди той. — Може би се кани да ни нападне.
Пуласки погледна през прозореца. Купър — също.
Селито извади мобилния си телефон и се обади на някого в полицейското управление. Обясни каква е ситуацията. Завъртя очи (Селито не беше свикнал да прикрива емоциите си) и се сопна:
— Не ме интересува. Направете каквото трябва. Този кучи син е убиец. И не можем да го хванем без проклетото електричество… Благодаря.