Ритуалът [bg]

Униформеният служител се бе облегнал на стената с наведена глава и ръце в джобовете, сякаш нищо от онова, което ставаше около него, не го засягаше. Валери Петков говореше по телефона. Хвърли разсеян поглед към него и се обърна на другата страна.

— Откраднат? — чу го да пита. — Кога?

Изглеждаше напълно погълнат в разговора и не обърна внимание, когато докторът застана до него. В коридора цареше пълна тишина и през телефона се чуваше тихият, но ясен глас на човека, с когото говореше.

— Да… Когато се прибирал от плажа. Телефонът е бил у сина ѝ. Той всъщност е негов, просто се води на името на майка му. Седнали на кафе и след това вече го нямало.

— Да не е загубен?

— Не, върнали са се веднага в кафенето, за да го търсят, но никой не е намирал нищо. Подозират, че извършителят е някакъв мъж, който седял на съседната маса.

— Могат ли да дадат описание?

— Няма да се наложи.

— Защо?

Доктор Генчев видя как устните на Петков се свиха в права линия. Явно мудният ход на разговора го дразнеше, но успяваше да се овладее.

— Да не са го намерили?

— Не, просто не им трябва описание. Имат нещо по-добро. Снимка.

— Как така?

— Хлапетата са си правили селфита, докато били в кафенето, знаеш — детинска работа. Хванали са в кадър и този, когото подозират. Да я пращам ли?

— Изчакай така — изръмжа Валери и отпусна ръката, с която придържаше малкото устройство до ухото си. Обърна се към, униформения и попита: — Можеш ли да получаваш снимки?

Онзи вяло поклати глава и отново впери поглед в обувките си.

— Телефонът ми е стар и не може да получава снимки. Ще ти се обадя след минута — каза Петков и затвори.

Завъртя се към доктора и го погледна, сякаш едва сега го забелязваше. Гледа го няколко секунди, след това се прокашля и каза:

— Трябва да получа снимка, която считам за важна, а апаратът ми е стар модел. Мога ли да ползвам телефона на някого, който има такава възможност?

Черните му очи се бяха присвили, сякаш се прицелваше в нещо. Докторът физически усещаше напрежението, което излъчваше полицаят. Не знаеше дали трябва да помага на този човек, но по всичко изглеждаше, че засега са изместили фокуса си някъде другаде. Затова реши да им съдейства с надеждата, че ще го оставят на мира и ще си отидат. Извади от джоба на престилката си смартфона, който бе пристигнал предния ден като подарък от Марин по случай първата му заплата.

— Ето. Този може. Само че не знам как става, съвсем нов е.

Валери се замисли за миг, набра отново някого от своя телефон и когато отсреща му отговориха, вдигна очи към него.

— Кой е номерът?

Иван Генчев продиктува цифрите и зачака. Само след няколко секунди мелодичен сигнал извести за получаването на съобщението. Протегна ръка, за да подаде устройството на полицая, но той не го пое. Вместо това му каза с виновна усмивка: