Пророчеството [bg]

На другия край на света Бен се изправи с мъка и погледна надолу, към трупа на своя нападател.

Половината от лицето на мъжа липсваше, отнесено от куршума. Кръв, парченца мозък и надробени кости бяха опръскали пода в резултат от близкия изстрел.

Бен дишаше тежко, цялото му тяло се тресеше от адреналина. Лицето му беше в кръв — неговата и на тримата мъже, чиито трупове лежаха насред съсипания апартамент.

Телефонът в джоба му продължаваше да вибрира. Дали да отговори?

Той измъкна апарата с кървави пръсти и няколко секунди го гледа втренчено. После натисна копчето за приемане на повикване и го вдигна до ухото си.

— Бен? Ти ли си, Бен?

— Алекс?! — възкликна стреснато той. По тона й разбра, че и при нея нещо не беше наред.

— Жив си. Слава богу!

— Бог този път не ми помогна особено.

— Калахан е един от тях.

— Току-що и аз разбрах. По трудния начин. Ти къде си?

— Двете със Зоуи сме заключени в мазето му. — И тя набързо изреди последните събития: как бе проследила Калахан с колата си и как Слейтър я бе хванал. Предаде му какво й бе разказал за сенатора християнин. — Самият Ричмънд не подозира какво се върши зад гърба му — обясни припряно тя. — Те просто го използват, за тях той е обикновен фигурант.

— Добре, сега слушай. — Мозъкът на Бен работеше трескаво. — Ето какво ще направиш. Не се обаждай на полицията. Твоят приятел Франк, ветеринарят, имаш ли му доверие?

— Абсолютно.

— Обади се на него. Опиши му маршрута си, за да може да те открие.

— Струва ми се, че горе-долу знам къде се намираме.