Опиянена от теб

— Можем да излезем да пийнем нещо след работа или да отидем на двойна среща за вечеря — предложих аз.

— С удоволствие. Излизаш ли с някого?

— С Гидиън се опитваме да изгладим нещата.

— Гидиън Крос ли? Е, ако някой изобщо може да го хване, това си ти.

Засмях се и ми се прииска пръстенът да е на пръста ми. За разлика от Гидиън аз не носех моя през деня. Той изобщо не се интересуваше дали някой знае, че е обвързан и с кого, но аз все още не бях казала на близките си.

— Благодаря за доверието. Ами ти? Излизаш ли с някого?

— С Лейси се виждаме. Харесвам я. Много е забавна.

— Това е чудесно. Радвам се за вас. Виж, ако се чуете днес, можеш ли да я помолиш да ми се обади и да ми каже как е Мегуми? Днес не дойде на работа, защото е болна. Искам да се уверя, че всичко е наред, и да я попитам дали има нужда от нещо.

— Разбира се — обеща той и изведнъж в слушалката се чу силен шум, което ме накара да предположа, че сигурно е излязъл на улицата. — Лейси не е в града, но сме се разбрали да ми се обади довечера.

— Много ти благодаря. Явно си в движение, затова няма да те задържам повече. Хайде да се разберем да се видим другата седмица, ще уточним подробностите през следващите дни.

— Чудесно. Много се радвам, че те чух.

— Аз също — усмихнах се.

Затворих телефона, бях в подходящото настроение, затова изпратих съобщения на Шона и на Брет. Нищо специално, само им казах здрасти и пуснах по едно усмихнато личице.

Вдигнах поглед и видях, че Кланси ме наблюдава в огледалото.

— Как е мама? — попитах го аз.

— Ще се оправи — отвърна той с типичния си директен и кратък маниер.

Кимнах и се загледах през прозореца, на една автобусна спирка беше поставен билборд с лицето на Кари.

— Знаеш ли, понякога отношенията в семейството са доста трудни…

— Знам.

— Имаш ли братя или сестри, Кланси?

— Един брат и една сестра.

Какви ли бяха те? Дали бяха решителни и опасни като него? Или може би той беше черната овца в семейството?

— Извинявай, че ти задавам такъв личен въпрос, но близки ли сте помежду си?

— Близки сме. Сестра ми живее в друг щат, така че я виждам рядко, но говорим по телефона поне веднъж седмично. Брат ми е в Ню Йорк, с него се виждаме доста по-често.

— Чудесно.

Опитах се да си представя един спокоен Кланси, който пие бира след бира с някого, който прилича на него. Не ми се получи.

— И той ли е в охранителния бизнес?

— Още не — отвърна Кланси и устните му се изкривиха в нещо подобно на усмивка. — Засега работи във ФБР.

— И сестра ти ли е в силите на реда?

— Тя е морски пехотинец.

— Еха! Страхотно.

— Да, наистина е страхотна!

Вгледах се в него по-внимателно, косата му беше подстригана късо като на военен.