Списъкът на обречените [bg]

В действителност Фурние не искаше да има прекалено много очи и уши. Една значителна сума пари в брой щеше да смени собственика си и в зависимост от изхода на срещата можеше да се изкуши да се качи в колата си и да замине направо за Швейцария.

Двамата с Кук минаха през фоайето и оттам към асансьорите. И тук неколцина души ги зазяпаха, а един се опита да ги заговори, но Фурние гледаше право напред и мълчаливо си проправи път. За щастие средният асансьор беше свободен и не се наложи да чакат. Той натисна бутона и за по-малко от минута се озоваха на най-горния шести етаж на хотела. В другия край на коридора пред вратата на най-скъпия апартамент на пост стоеше бодигардът на Макс.

— Здравей, Омар — провикна се отдалеч Фурние. — Извинявай, че закъсняхме.

Омар не се усмихна. Само пристъпи напред и на много развален френски им нареди да си разтворят саката.

— Винаги ли трябва да го правим, Омар? В края на краищата, това е моята страна.

— Такива са правилата.

След като ги претърси и се увери, че не са въоръжени, Омар извади ключ и отвори вратата. Фурние влезе първи, Кук след него. Те отидоха в хола, където на един от диваните се беше излегнал Макс Вега.

— Макс — поздрави го ентусиазирано Фурние. — Радвам се да те видя.

— Да — отвърна Макс, намигна и кимна към телевизора. — Виждам, че си имал доста тежък ден.

Французинът само изсумтя.

— В този бизнес, Макс, съм имал и по-тежки времена.

— Сигурен съм. — Макс се обърна към Кук и протегна ръка за поздрав. — Отдавна исках да се запозная с вас.

— Аз също — отвърна той.

— Моля, седнете. Какво да ви поръчам за пиене?

— Благодаря, нищо — отговори Фурние и за двамата. — Току-що обядвахме, а и нямаме много време. — Той седна на единия от големите дивани, Кук се настани до него.

— Разбирам. — Макс се разположи срещу тях. — Значи искате да минем направо към бизнеса.

— Няма да е лошо. Както знаеш, благодарение на приятеля ти Самир сега трябва да се занимавам с куп други проблеми.

Кук забеляза мъжа с превързано лице чак сега. Усмихна му се, но реакцията на Самир не беше толкова любезна.

— Къде е Рафик? — попита Фурние.

— Ще те зарадвам с новината, че подготвя самолета. Щом приключим с нашия бизнес, ще напуснем страната.

— Наистина съм много доволен да го чуя. Благодаря ти.

— Така… — Макс се обърна към Кук: — Вие имате нещо за мен.

— Да, но първо искам да видя парите.

— Разбира се. — Макс погледна назад. — Самир, донеси парите.

— Предполагам, моите ще бъдат преведени съгласно инструкциите ми, както обикновено — каза Фурние.

— Разбира се. Ще се обадя на секретарката ми и тя ще уреди всичко.

— Добре.

Самир се върна с голямо куфарче и го постави на масата между двата дивана. Отвори го и показа на Кук парите.