Бойно поле Земя I

Джони подозираше, че след като залежите в мината са били изчерпани, някой е реставрирал този град. Не приличаше на другите. Опитваше се да отгатне защо изобщо са се занимавали с него, щом рудата е свършила. Но фактът си беше факт. На вратата на съседната сграда пишеше "Кръчма „Кървавата халба“. Пасторът официално забрани влизането там. Огледалата и чашите все още бяха здрави, а по стените висяха картини на танцуващи полуголи момичета и амурчета с опънати лъкове. На отсрещната страна на улицата имаше канцелария с табелка „Уелс Фарго“ и друга с надпис „Затвор“.

Всички се настаниха в "Елитен хотел „Лондон Палас“. Всеки от апартаментите носеше името на хора, очевидно някога много известни в миньорските среди. Три от възрастните вдовици вече властвуваха в кухнята, където Ангъс им беше обяснил как да боравят с печките с въглища. Имаше и течаща вода — истински лукс!

В канцелариите на „Емпайър Донтли“ бяха подредени макети на мината и някакви странни „исторически брошури“, в които се говореше за добрите стари диви времена, когато тук било само един лагер, разраствал се с дни и пълен с „лоши момчета“. Откриха и малки интересни диплянки с „План-програма за разглеждане на обектите“. В тях бяха отбелязани мястото и часът на „банковия обир“. Всички портрети на златотърсачи, миньори-пионери и „лоши момчета“ почистиха и закачиха обратно на стените.

Робърт Лисицата и двама от пилотите внимателно обсъждаха проекта за отвличане на един транспортен самолет. Засега не разполагаха с подходяща машина, за да прелетят до Шотландия и Европа. Миньорските самолетчета летяха само на няколкостотин километра. Блъскаха си главите над този проблем още от нощта, когато демонът им съобщи за бомбардировача. Смятаха за свой дълг да предупредят не само шотландците, но и остатъците от всички други народи. Действуваха много предпазливо, за да не събудят подозренията на психлосите. Единственото, което успяха да измислят, бе катастрофа във въздуха. След нея психлосите трябваше да останат с впечатлението, че самолетът им е потънал в морето. Но как да заглушат радиовръзката и как да превземат самолета в движение, все още не можеха да решат.

Друга група — двама свободни в момента началници на смени, Тор, Данълдийн и още няколко миньори — обсъждаше работата под земята. Бяха стигнали до жилата и напредваха по дължината й сантиметър по сантиметър, приближавайки се към лицевата страна на скалата. Кварцът, който вадеха, беше чист и красив, но в него нямаше и следа от злато. Джони беше направил справка и им обясни, че тези жили имат златни каверни, разположени на стотина метра една от друга, а в останалия кварц златото е с различна концентрация. Но те вече се бяха уморили да копаят минерала, в който нямаше и следа от ценния метал. Опитваха се да изчислят още колко им остава до пукнатината в скалата. Тя малко се бе разширила и това ги притесняваше.