Огньовете на рая
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Миряна Илчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Огньовете на рая». Краткое содержание книги:
— Не! Изчезвай! Махай се оттук веднага!
— Ако наистина искаше да си отида, досега да си закрещяла като луда, вместо да ми се предлагаш в тези одежди.
Гърдите й се вълнуваха от напрежение, защото той беше прав, но тя нямаше да му се даде.
Изведнъж изражението му стана грозно.
— Обичаш ли го?
Тя беше твърде развълнувана, за да отговори каквото и да е.
— Кажи! — настоя дрезгаво той.
— Не!
— Много странен начин да го покажеш.
Шоз запрати копчетата за ръкавели с всичка сила, а тя беше значителна, в стената зад нея. Преди още да паднат на земята, Люси се бе вече затичала към банята.
Той чакаше само това. В мига, в който тя предприе маневрата, той също се размърда. С пъргавината на пума скочи върху леглото, оттам се приземи отново на пода и я сграбчи в другия край на стаята. Завлече я обратно към леглото въпреки отчаяната й съпротива, повдигна я високо и я тръшна върху постелята. Тя отскочи във въздуха и, без да губи време, се устреми към противоположния край. Той я хвана за глезена и го изви. Просната по лице, тя отново беше завлечена в центъра на огромното легло. То жалостиво заскърца, когато той я яхна. Люси почувства как здравите му бедра я обгърнаха, а топлината на кожата му облъхна голия й гръб. Тогава той рязко я обърна и се взря в нея.
Шоз също се беше задъхал. Без да се колебае, Люси посегна да го одере с нокти по лицето. Той я хвана за китките с една ръка и изви ръцете й зад главата. С другата си ръка я прекърши през кръста и я изви към себе си. Коляното му се вклини между бедрата й, а устата му насилнически се впи в нейната, силно и болезнено. Люси се гърчеше диво, но притисната отдолу и със стиснати в огромната му лапа ръце шансовете й бяха равни на нула. Тя реши да не капитулира и да се бори докрай.
Шоз продължи да насилва вътрешността на устата й с език. Най-после отдели устни от нея.
— Ах, ти, малка лицемерке. Престани да се правиш на девственица, Люси!
Очите му хвърляха искри. Когато се наведе да я целуне отново, тя чевръсто го ухапа за брадата.
Шоз извика от болка, дръпна се рязко назад и докосна раната. Люси моментално го фрасна със свита в юмрук ръка, която беше успяла междувременно да освободи. Побеснял, той я стисна отново в желязната си хватка.
— Няма да ти се дам — едва процеди тя. — Ще трябва да ме изнасилиш, ако ме желаеш.
— Мислиш, че няма да го сторя ли? — каза той заплашително, и за доказателство потърка дебелия си и втвърден до крайност член в нея.
Затворила очи, тя настръхна. Пулсът й се ускори неимоверно, когато го чу да разтваря панталоните си. Тя се ужаси от жестоката истина, която той скоро щеше да открие — нейната съпротива беше акт на крайно отчаяние, докато тялото й изгаряше за него.
Той я докосна. Внезапно издърпал роклята й нагоре, Шоз промуши ръка между краката й. Люси се опита да се освободи за последен път, преди да се разнесе приглушеният му смях, изпълнен с типично мъжко задоволство.
— Голяма си била лъжкиня — каза той, докато я галеше.
Люси започна да стене, когато той отново започна да я целува, и докосна езика му със своя. С нарастваща полуда тя впи устни в неговите. Шоз освободи ръцете си и я взе в прегръдките си. Пулсиращите му слабини се притиснаха към нейните. Дланта му докопа гърдите й и ги овладя безцеремонно.
Ноктите й раздраха кожата на гърба му, след което се преместиха върху голите му гърди и се забиха в зърната.
Действията й го накараха да издаде вопъл на първична страст. Той я разтвори, след което нахлу в нея докрай.
Съвкуплението беше диво и незабравимо. Когато той проникна в нея, тя се изви назад, за да го посрещне. Изопнати докрай, те започнаха да се движат неистово. Люси извика от върховно задоволство първа без ни най-малък срам, приканвайки Шоз да ускори темпото, за да навакса. Той захлупи устата й с ръка, за да заглуши стоновете, докато се освобождаваше дълбоко вътре в нея.
Люси започна да съобразява почти моментално. Отчаянието ги доведе до неизразима обвързаност. Той не се отделяше от нея, а тя продължи да го държи в прегръдките си.
Все още го обичам, помисли си тя.
Остана под него, напълно объркана и паникьосана. Какво ли щеше да направи той сега? Имаше толкова много недоизказаност между тях. След като вече се беше отрекъл веднъж от нея, нямаше ли да го стори пак? Обхвана я ужасяващ страх, че случилото се щеше да остане само мимолетен спомен от миналото, единствен и неповторим. Тя се отказа да мисли за това, защото в противен случай щеше да се разреве. Шоз беше заровил лице в косите й. На Люси и й се прииска отчаяно да го целуне по слепоочието и да го помилва, но ме можа да събере кураж.