Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Прекараха цял блажен месец на Рай, преди Кит да реши да отведе Девън в Англия, където щяха да разполагат с необходимите грижи при раждането. А и бе обещал на лорд Харви да се върнат навреме за голямото събитие. Кайл и Марлена, превърнали се вече в съществена част от техния живот, също щяха да пътуват до Англия. Кайл разполагаше с достатъчно пари за собствен бизнес и под внушението на Кит реши да се захване с корабоплаване. Той не пропусна гордо да оповести на всички, че Марлена очаква дете.
Не се знаеше само какво възнамерява Акбар. Трябваше най-после да съобщи какви са плановете му. На всички бе ясно колко тъгува по пиратския живот и почти бе решил да се върне към стария занаят. Лондон категорично не беше по вкуса му.
Няколко нощи, преди да отплават, Тара пое нещата в свои ръце и намери Акбар пред малката колиба, която той обитаваше на Рай.
— Какво правиш тук, Тара? — изръмжа Акбар и изгледа предпазливо прекрасната смугла жена. На лунната светлина косата й блестеше като хиляди черни диаманти и на Акбар му бе трудно да се съсредоточи.
— Не знаеш ли? — попита Тара кротко. Под саронга сърцето й биеше като побеснял барабан. Идвайки тук, нейната гордост бе поставена на изпитание, но ако спечелеше, щеше да си струва.
— Ти не си развратница — хрипкаво изсумтя той. — Нали знаеш, че рядко ми трябват жени? Само по един повод ги търся. За това ли дойде?
— Ако кажа да, пак ли ще ме изгониш?
— Кълна се в брадата на Аллаха! Ти за глупак ли ме имаш? Едно време жените ме искаха, ама една ме измами, затова ги презирам и ги използвам само за едно.
— Много дълго се криеш зад омразата. Време е да забравиш и да простиш. Нека да ти помогна.
— Защо?
— Ех, ако знаех! Но когато те видя нещо се разтреперва в мен и то не е от страх. О, ти здраво се трудиш да показваш свирепа външност, но чувствам, че у теб има нежност, обаче никой не може да я разбуди.
— Нежност! — шумно се разсмя Акбар и се навъси ядосан. — Никаква нежност няма у мен. — Той грубо я сграбчи. — Жени като теб ги разкъсвам. — Устните му се стовариха върху нейните грубо. — Не те ли е страх от мен? Е, би трябвало.
— Не, това, което изпитвам, не е страх. Ако се страхувам, то е, че няма да те видя вече.
Акбар не вярваше на ушите си. Дори когато плащаше на жените за тяхната благосклонност, те се страхуваха от него.
— Наистина ли се безпокоиш, че няма да ме видиш вече?
— Ще ми бъде много мъчно. Ти… ти си прекрасен, Акбар.
Акбар гледаше Тара изпод рунтавите си вежди: как е възможно Тара да намира някакви драгоценни качества в характера му? Да не би да не знае, че той не се доверява на никоя жена? Едва когато Тара пристъпи към него и плъзна деликатните си ръце около дебелия му врат, а после повдигна устни, той откликна с благост. Изведнъж всичките години, прекарани в принудителна самотност, горчива омраза и недоверие, се стопиха. Притисна я силно към себе си с яките си ръце и устните му намериха нейните с неподозирана за него жажда — дори не си беше позволявал да сънува такова нещо.
През всичките тези години никому не бе споменал колко силно го привлича сочната Тара — страхуваше се да разголи душата си. Пленителното същество в ръцете му откликваше на тези чувства и разплиташе стегнатият възел от безконечни откази, заплатени прескъпо. Вързан с вериги към греблото човек, неминуемо натрупва омраза. А сега Тара го освобождаваше — освобождаваше го да изрази чувство, което той се преструваше, че изобщо не съществува. Повдигна крехката Тара и я отнесе в леглото, затвори вратата към външния свят и отвори сърцето си за любов.
След няколко дни „Танцуващия дявол“ отплава. Акбар остана с Тара. Кит никога не бе допускал, че в огромното тяло на Акбар може да съществува желание за любов. Само Девън остана необичайно спокойна, когато узна новината. Тя знаеше какви чудеса върши любовта — нали самата тя ги бе изпитала.
Всъщност хода на събитията удовлетвори Кит. Акбар прие да работи като надзирател на Рай и да продължи с производството на захарна тръстика и ром.
Кит се ангажира „Танцуващия дявол“ да изнася ром за продажба по целия свят. Решиха още Кит, Девън и децата им да идват на Рай винаги, когато могат да отлетят време.
Застанала до парапета, Девън наблюдаваше как островът — перла изчезва зад хоризонта. Обгръщайки с ръце наедрялата й талия, Кит я притисна към себе си и си помисли, че държи всичките надежди и мечти за бъдещето в ръцете си. Тя се сгуши в него, а бебето в утробата й отново помръдна и даде да се разбере за съществуването си.
— Да не те притискам прекалено силно, скъпа? Бебето се бунтува — засмя се Кит. Дланта му с обич се задържа върху туптящата издатина на тялото й.