![Абсолютна власт [Absolute Power - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/1/absolyutna-vlast-absolute-power-bg-download.jpg)
Абсолютна власт [Absolute Power - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Абсолютна власт [Absolute Power - bg]». Краткое содержание книги:
Може ли абсолютната власт да бъде над закона?
Ще се измъкне ли безнаказано президентът на САЩ?
Ще се окаже ли най-могъщата институция в страната по-слаба от един дребен крадец с артистичен почерк?
Фред Мартин буташе количката с пакети по коридорите на фирмата. Това му беше едва третият работен ден, откакто го бяха назначили. За първи път му се наложи да разнася пощата на адвокатите. Мартин искаше да изпълни задачата си бързо и точно. Той беше един от десетте куриери на „Патън, Шоу и Лорд“. След четирите месеца, прекарани в безплодни усилия да си намери работа с дипломата по история от университета в Джорджтаун, Мартин си даде сметка, че единственото правилно решение е да се заеме с юридическите науки. Едва ли имаше друго по-подходящо място да проучи възможностите на правната кариера. Дългата поредица от интервюта при кандидатстване за най-различни служби го беше убедила, че е крайно време да се закачи някъде.
Мартин хвърли един поглед на картата с разположението на кабинетите по етажа. Не забеляза, че е взел старо копие. Новият вариант бе затиснат под един огромен куп с документацията на крупна международна сделка. След като разнесеше писмата, трябваше да се заеме с описа и подвързването на петте хиляди страници от този куп.
Мартин заобиколи ъгъла и застана пред затворената врата. Извади пакета на „Федерал Експрес“, свери името на получателя с отбелязаното на картата и вдигна поглед към табелката над вратата. На нея не пишеше нищо и той учудено повдигна вежди.
Почука, изчака малко, почука отново и се реши да влезе.
Завари пълен хаос. Подът беше отрупан с кашони, мебелите бяха оставени в безпорядък. По писалището се въргаляха хартии. Мартин реши да се обади на началника си. Очевидно беше станала грешка. Погледна часовника си. Времето летеше, а той бе изостанал е цели десет минути от първоначалния си план. Грабна телефона и набра номера на началника. Никой не му отговори. В този миг Мартин забеляза върху бюрото снимката на висока кестенява красавица в прескъпо облекло. Досети се, че кабинетът сигурно принадлежи на някой мъж. Възможно бе сега да се нанася. Иначе кой би оставил за боклука такава красива снимка? Фред сложи пакета на бюрото, убеден че получателят му ще си го вземе. Излезе и затвори вратата зад себе си.
— Приеми най-искрените ми съболезнования за Уолтър, Санди — каза Джак, зареял поглед през прозореца. Мезонетът на Санди Лорд беше в Северозападен Вашингтон. Трябва да бе закупен скъпо и прескъпо. Обзавеждането му също бе погълнало баснословна сума. Джак забеляза оригиналните картини, кожената мека мебел и статуетките. Каза си, че хората като Санди Лорд се броят на пръсти и те все пак трябва да живеят някъде.
Лорд се бе разположил до запалената камина по пухкав халат, загърнал масивното му тяло, и кожени чехли на бос крак. По стъклата на огромните прозорци, същински витрини, се лееше студен дъжд. Джак се приближи до камината. Мислите му пукаха и пращяха като горящите съчки. Едно въгленче се изтърколи на мраморния перваз, припламна и бързо угасна. Джак разклати леда в чашата си и погледна към домакина.
Обаждането на Санди не го бе изненадало.
— Трябва да поговорим, Джак. Колкото по-скоро, толкова по-добре за мен. Но не в кантората.
Когато пристигна в апартамента, възрастният прислужник взе палтото и ръкавиците му и дискретно се оттегли в някаква отдалечена стая.
Намираха се в махагоновия кабинет на Лорд, чиято внушителност изпълни Джак с тайна завист. Той се сети за масивното каменно имение, което разполагаше с библиотека, напомняща на този кабинет. Опита се да се съсредоточи върху предстоящия разговор.
— Прецакаха ме, Джак. — Първите думи, излезли от устата на Санди, накараха Джак да се усмихне. Не можеше да не оцени прямотата на този човек. Овладя се да не се засмее, защото тонът на Лорд изискваше малко респект.
— Фирмата ще се оправи, Санди. Няма да загубим кой знае колко клиенти още. Защо да не преотдадем под наем част от помещенията? И без това се ширим.
Лорд стана и се упъти право към бара в ъгъла. Напълни чашата си догоре и я изгълта наведнъж.
— Май не ме разбра. Фирмата ще пострада, но ще се задържи на крака. Патън и Шоу ще преживеят и тази промяна. Имах предвид съдбата на Патън, Шоу и Лорд.
Санди се заклатушка из стаята. Стигна до червения кожен диван и се отпусна уморено на възглавниците му. Джак проследи извивката на месинговите орнаменти, които обточваха дървената конструкция. Отпи една глътка и се втренчи в широкото лице. Очите бяха тесни, като процепи за монети.
— Ти си душата на фирмата, Санди. Няма значение, че основният ти клиент си отиде.