Острови на течението

Днес не се нуждаеше от ориентир, ала го подири, за да се упражнява, и щом откри дървото — като си казваше, че трябва да потърси друг, по-сигурен ориентир за приближаване до бряг, където ураганите върлуват, — Томас Хъдсън се промъкна край плитчината и намести дървото точно в дъгата на седловината, после рязко зави. Озова се в протока между мергелни плитковини, голи, без всякаква растителност.

— Предай на Антонио да пусне въдицата — каза той на Ара. — Може да уловим нещо за ядене. Този пролив крие чудесен бюфет на дъното си.

Сетне се насочи право по ориентира. Обзе го изкушение да не поглежда плитчините, а да кара направо. Сети се, че ще прояви онази прекалена самоувереност, за която го бе упреквал Ара. Затова почна да се ръководи старателно от плитчината откъм десния борд и зави надясно, щом стигна до пясъчните коси. Имаше чувството, че се движи по правилните улици на квартал, където нахлуваше заедно с прилива. Първоначално той нахлуваше кафяв, после се избистряше и просветляваше. Точно преди да навлезе в залива, който считаше подходящ за обръщане и в който възнамеряваше да спусне котва, Томас Хъдсън чу как Уили се провикна: „Ри-и-ба! Ри-и-ба!“. Погледна назад и видя, че високо в слънчевата светлина се мята тарпон234. Устата му зееше, той беше грамаден, слънцето блестеше в сребристите му люспи и в дългия зелен камшик на гръбната перка. Рибата се разтърси отчаяно и цопна с плясък във водата.

— Sábalo! — възкликна Антонио с отвращение.

— Калпав sábalo! — пригласиха баските.

— Мога ли да си поиграя с тарпона, Том? — попита Хенри. — Иска ми се да го измъкна, макар да не го бива за ядене.

— Поеми го от Антонио, стига Уили да не те е преварил! Кажи на Антонио да излезе отпред на носа. Ще спуснем котвата.

Докато спускаха котвата, едрият тарпон продължи да се мята и да подскача, ала никой не му обръщаше никакво внимание, всички само се усмихваха подигравателно.

— Няма ли да спуснете още една котва? — обади се Томас Хъдсън.

Помощникът му поклати глава. Щом запънаха здраво котвата, Антонио се качи на мостика.

— Яхтата ще издържи всичко, Том — обясни той. — Какъв да е шквал. Всичко. Колкото и да се клати, няма да мръдне от мястото си.

— Кога ще се надигне шквалът?

— След два часа — отговори помощникът, поглеждайки небето.

— Спусни лодката! — заповяда Томас Хъдсън. — Дай ми и резервна туба бензин! Чака ни дяволски много път.

— Кой ще дойде с теб?

— Само Ара и Уили. Искам да се движим бързо.