Мусаши

— Ще ти дам едно лекарство — каза самураят, като отвори черната си лакирана кутийка за хапчета и разклати няколко черни хапчета в дланта на ръката си.

Приближи и сложи лекарството в устата на Матахачи.

— За нищо време ще се оправиш — каза.

— Благодаря.

— Мислиш ли да останеш тук още малко?

— Да.

— Тогава направи ми една услуга. Дай ми знак, ако идва някой — хвърли камъче или нещо подобно.

Той се върна при своя камък, седна и извади от принадлежностите си за писане четчица и бележник от кимоното си. Разтвори листата на камъка и започна да рисува. Изпод полите на шапката очите му се движеха напред-назад от крепостта към близките й околности, улавяйки главната кула, укрепленията, планините на заден план, реката и по-малките потоци.

Точно преди битката при Секигахара тази крепост беше нападната от части на Западната войска и два от дворовете, както и част от рова, бяха понесли значителни щети. Сега бастионът не само се подновяваше, а и се подсилваше допълнително, така че да надмине укреплението на Хидейори в Осака.

Бързо, но в големи подробности, ученикът по бойни изкуства скицира цялата крепост, видяна от птичи поглед и на втората страница започна да прави план на подстъпите откъм тила.

— Ох-ох! — простена тихо Матахачи.

Изневиделица се появи надзирателят на работите и застана зад рисувача. Покрит с полудоспехи, обут със сламени сандали, той стоеше там мълчаливо, сякаш чакаше да бъде забелязан. Матахачи се почувства виновен, че не го е видял навреме, да предупреди. Сега бе твърде късно.

Не след дълго самураят вдигна ръка да прогони една муха от напоената си с пот яка и в този миг зърна натрапника. Щом погледна нагоре с изплашени очи, надзирателят му отвърна със сърдит поглед, миг преди да протегне ръка към чертежа. Ученикът го улови за китката и скочи.

— Какво правите? — изкрещя той.

Надзирателят дръпна бележника и го вдигна високо във въздуха.

— Бих хвърлил един поглед на това — изрева той.

— Нямате право.

— Само си изпълнявам задълженията.

— Да се врете в работата на другите — това ли наричате задължения?

— Защо? Не може ли да погледна?

— Простак като теб не би го разбрал.

— Мисля, че е по-добре да го задържа.

— Не, да не си посмял! — извика самураят и посегна към бележника. Двамата го задърпаха и го скъсаха по средата.

— Внимавай! — кресна надзирателят. — Ако не можеш да дадеш обяснение, ще те задържа.

— По чие нареждане? Ти офицер ли си?

— Точно така.

— От чия част? Кой ти е началник?

— Не е твоя работа. Но мога да ти кажа, че имам заповед да проверявам всеки съмнителен наоколо. Кой ти даде разрешение да правиш скици?

— Правя проучване на крепостите и географските особености за бъдещи справки. Какво нередно има в това?