Мечът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вълкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на правосъдието». Краткое содержание книги:
Хенри изръмжа и я погледна със съжаление.
Пълномощникът Кимура я накара да вдигне дясната си ръка и да се закълне да казва истината, само истината и цялата истина. Барбара й хвърли заплашителен поглед. Флахърти продължаваше да клати глава и не можеше да повярва на цирка, на който ставаше свидетел.
Нина отиде до свидетелската скамейка и седна. За пръв път свидетелстваше в процес. Съдебната зала от тази гледна точка изглеждаше много по-различно. Зловеща. Всеки сякаш се взираше обвинително в нея освен съдията, когото тя не виждаше зад себе си. Беше стъписана, че е толкова нервна.
— Името ми е Нина Фокс Рейли — започна тя. — Аз съм лицензиран адвокат с право да практикувам в щата Калифорния, като офисът ми се намира в „Старлейк билдинг“, град Саут Лейк Тахо, Калифорния. Защитник съм на Ники Сайкс, обвиняемата по това дело. На двайсет и втори юни моят клиент ми предаде кадифена торбичка, приета преди малко за свидетелство, която съдържаше същите скъпоценни камъни, които току-що бяха показани на съда. Държах ги в мен през цялото време до двайсет и четвърти юни, тогава ги оставих на разположение на професор Тим Сайз. Когато ми предаде торбичката, клиентът ми съобщи, че ги е взела без негово разрешение от тайник в басейна на покойния Уилям Сайкс на осми май в нощта на неговата смърт. Като служител на съда и предвид течащото криминално разследване аз надлежно се постарах да запазя веригата от свидетелства, ако те някога се превърнат в доказателства.
— Надлежно?! Надлежно?! Спрете тук! — извика Хенри. — Вие сте прикрили улика! Това си е чисто необосновано предположение, казано ви от обвиняемата!
— Можете да протестирате колкото си искате — отвърна Нина.
Седна и почака Хенри да обмисли положението. Нина току-що даде показания в смисъл, че Ники е била в къщата на Сайкс в нощта на убийството и е взела опалите от плувния басейн. Това бе невероятен подарък за Хенри. Надяваше се да е толкова ощастливен, че да не разбере към какво се стреми тя и няма да възрази, че това отново е неподкрепено сведение от обвиняемата.
Минаха две минути, които тя вече не притежаваше. Барбара шепнеше нещо на Хенри. Тя беше по-умна от него. Може би когато излезеше от затвора, двамата вече щяха да са оженени и с дечица. Хенри скръсти ръце и каза:
— Добре. Няма да възразя на неподкрепеното сведение. Това на практика е позволение. Оттеглям възражението си.
— Имате ли други показания, защитник? — думите на съдията бяха смразяващо формални.
— Не, ваша чест.
— Можете да я подложите на кръстосан разпит — Флахърти подкани Хенри.
— Вашият клиент си е признал, че е взел торбичката от басейна на Уилям Сайкс, нали така?
— Да. — Никога не се бе чувствала толкова нервна. Ако беше извършила престъпление, щеше веднага да си признае. „Дръж линията“ — каза си наум.
— Обвиняемата спомена ли ви нещо, когато ви предаде торбичката, и какво бе то?
— Подобни разговори попадат под привилегированите отношения защитник-клиент и клиентът реши да се възползва от тях. Следователно не мога да отговоря.
— О, не — отвърна Хенри. — Не, не. Вече отвори вратата. Имам право…
— Ще отговарям на въпроси, отнасящи се до това, откъде моят клиент е взел опалите. Другите въпроси са извън обсега на тези директни показания и привилегията е в сила — заяви Нина. Помисли си, че звучи като робот. Добър робот. „Продължавай така.“
— Моля свидетелят да бъде инструктиран да отговаря на въпросите — каза Хенри, като се обърна към Флахърти.
— Привилегията не отпада изцяло, когато се дават показания по един внимателно подбран въпрос — възрази Нина. — Хенри не може да се бърка в разговорите ми с клиента, защото съм направила точно определено и тясно дефинирано показание като служител на съда.
— Разполагате ли с някакъв прецедент, за да ми помогнете в ситуацията? — попита и двамата Флахърти. Той разлистваше сборника с прецеденти „Джефри Бенч бук“, червената библия, използвана от калифорнийските съдии, и търсеше някаква препратка. — Въпросът е дали значителна част от привилегията клиент-защитник отпада в този случай.
— Със сигурност е така — отвърна Хенри.
— Но колко значителна е тази „значителна“ част? — продължи Флахърти да чете, като явно не откриваше това, което търси, и говореше сам на себе си: — Поемаме по опасен страничен път без карта и компас.
— Но, ваша чест… — започна Нина полуизправена, но зад нея от Флахърти вече се вдигаше пара.
— Съдът ще отсъди по въпроса за възражението по привилегията. Съдът постановява, че точно за този разговор по време, на който обвиняемата е предала предоставеното свидетелство, привилегията клиент-защитник отпада. Значителна част от разговора е открита и достъпна за обвинението — Флахърти стисна устни.