Завинаги в твоята прегръдка
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илия Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завинаги в твоята прегръдка». Краткое содержание книги:
— Досега нямахме възможност да поговорим, Тирон…
— Значи искаш да говорим. — Той мъчително се поклони и се олюля, преди да успее да възвърне равновесието си. Усмихна се, сякаш надсмивайки се на себе си. — Трябва да ме извините за състоянието ми, мадам. Донякъде не съм в най-добра форма тази нощ, защото щедро се угощавах с даровете на лозата… или по-скоро със скоросмъртницата, с която вие, руснаците, непрекъснато се наливате. Коварно питие е тази водка, но пък облекчава болката ми… — и той постави ръка на сърцето си, сякаш посочвайки областта, където бяха нанесени най-големите поражения. — Какво точно бихте искали да обсъдим, съпруго моя? Нежеланието ми да бъда използван? — Той потърка гърдите си, сякаш почувства болка от тази мисъл. — Да, с хубавата си ръка ти ми нанесе дълбоки рани. Никой не би могъл така умело да забие нож в сърцето ми. Аз ти предлагах всичко, което имам, колкото и скромно да е то, а ти ме разиграваше. Сега горкият глупак е паднал в капана, впрегнат в брачния хомот. А на всичкото отгоре в леглото го чака такова прекрасно угощение, че похотта започва да замъглява ума му и няма къде да бяга. — Тирон плесна леглото и се захили към нея, сетне размаха другата си ръка, сякаш призовавайки невидимите зрители да му отговорят. — Какво ще кажете, мадам, за моята глупост? И за вашата, разбира се? Докато се опитвахте да се отървете от един съпруг, вие си хванахте друг. Доволна ли сте от плодовете на кроежите си?
Зиновия предпазливо се повдигна върху възглавниците, като внимателно придържаше чаршафа върху гърдите си.
— Не исках да се омъжа за княз Владимир…
— Вече съвсем ясно ми обяснихте това, мадам — проехтя оскърбителният отговор. Тирон свали кадифения си жакет и го метна на един стол. Все пак не беше успял да достигне такава степен на опиянение, че да остане безучастен към гледката, която се разкриваше пред него. Тънки восъчни свещи горяха в свещника, оставен на масичката до Зиновия и очертаваха през прозирната жълта тъкан на балдахина нейните рамене, ръце и достатъчно голяма част от гърдите й. Изгладнялото му въображение се развихри в похотливо желание да разгледа още веднъж това, което оставаше скрито под чаршафа.
Тирон се почувства доста обезпокоен, когато съзерцаваше младата си жена, защото докато погледът му бавно се плъзгаше по нейните прелести, той осъзна, че я желае дори още по-силно, отколкото преди неуспешната им връзка, ако това изобщо бе възможно. Никоя жена не бе разпалвала въображението му така, както Зиновия. От самото начало тя бе завладяла мислите му до такава степен, че животът му бе подчинен само на една цел — да я стигне. Сега обаче щеше да страда още повече. Страстта му бе примесена с жажда за мъст и нужда да излекува болката, гордостта, гнева си по единствения начин, който би могъл да му донесе успокоение. Щом тя се бе държала като уличница, за да го съблазни и примами в капана си, каза си той, нима нямаше право да я използва именно по такъв начин?
— Попитах ви, мадам, дали сте доволна от плодовете на вашите кроежи?
Бузите на Зиновия пламнаха и тя се опита да намери някакъв отговор, който би смекчил гнева и омразата му. Ако му кажеше, че е щастлива да се омъжи за него, той можеше да си помисли, че това е била целта й от самото начало. От друга страна, би било лъжа да отречеше, че се е влюбила искрено в него. Или просто досега бе оставала сляпа за чувствата си към него и чак сега започваше да разбира какво всъщност има между тях.
— Не можеш ли да ми отговориш? — саркастично попита Тирон.
Зиновия трепна под язвителния му тон и нервно се опита да го умилостиви с нежен гласец:
— Нима не можеш сам да видиш истината? — Тя сведе очи под ледения му поглед, съмнявайки се дали изобщо някакви думи биха могли да го умилостивят. За Бога, запита се тя, защо да се опитва да му обясни колко се радва да е до него, когато я пронизваше така заплашително с орловия си поглед? — Нима всяка девойка не би ви предпочела за съпруг пред някой стар велможа, милорд? Но аз нямах намерение да ви устроя клопка…
— Не! — подигравателно отвърна той. — Само искахте да ме използвате като някоя евтина играчка и да ме захвърлите, щом свършите! За вас не бях нищо повече от разгонен глупак, мадам! Нетърпелив ухажор, който щеше да ви свърши работа и цената, която бяхте готова да платите за моите услуги, явно бе вашата добродетел!
Като й обърна гневно гръб, Тирон се заклатушка към другия край на стаята и влезе в гардеробната, където пред него се изправиха стройни редици обувки, наредени по лавиците в копринени калъфи с бродирани кутии за шапки и полирани ковчежета за бижута, както и резбовани гардероби и ракли, пълни с дрехи, фусти и ризи с дантели. Смаян от броя на дрехите, Тирон заинтригувано опипа разкошната тъкан на няколко тоалета и повдигна една прозирна батистена нощница срещу светлината, за да разгледа ефирната й тъкан.