Пленница на вятъра

Жак Перно, френски изследовател, авантюрист, филантроп и генерал в оставка от френската армия, спря, козирува и се поклони на везира Хасан, като свали шапката си.

— Ваше превъзходителство, оказвате ми голяма чест, приемайки ме за посланик на Франция…

— Ако обичате! — вторият джентълмен, висок и кокалест, с болнав цвят на лицето, удари Перно по бедрото с бастуна си, пристъпи напред, и подгъна леко крак в елегантен поклон. Джордж Стринфелд, на вашите услуги, Ваше превъзходителство. От името на кралица Виктория и цялата британска нация, имам честта да…

— Джентълмени! — Хасан плесна с ръце и двамата мъже млъкнаха с отворени уста. — Достатъчно! Кажете какво ви води при мен.

— Дойдохме поради същата причина, която е накарала мосю Хоксмур да ви удостои с присъствието си — обидено отвърна Перно. — Какво друго, ако не огромна награда, би го откъснало от многобройните му поклоннички?

— Именно! — изграчи Стринфелд. — Аз дойдох, за да намеря прочутия камък „Котешкото око“! В мига, в който научих за създалата се кризисна ситуация от своя информатор в „Лойд“13, разбрах, че не бива да губя нито миг. Натъкнах се на бригантината на Перно в Ламанша.

Французинът кимна.

— Научих, че Хоксмур е бил изпратен на тази мисия от тайнствен поръчител. Нямах престава, че приятелят ми Стринфелд също е тръгнал по следите на „Котешкото око“.

— Реших, че е най-добре да се съюзим, за да победим капитан Хоксмур.

— Би било престъпление срещу французите и археолозите, ако се оставим Хоксмур да ни победи! — злорадо додаде Перно.

— Следваме го петите още от Корнуол, но близо до Канарските острови ни връхлетя внезапна буря. Вятърът прекърши мачтата на моя кораб и изостанахме. Настигнахме го отново чак в Сицилия. Докато го търсехме, се натъкнахме на един арабски лагер.

— И двамата решихме, че е доста необичайно.

— Изгубихме цял ден заради един сицилиански готвач — негова бе вината да получим тежко стомашно разстройство, но накрая отново попаднахме на следите на Хоксмур и го проследихме дотук.

— Доколкото разбирам — заключи Хасан, — вие сте оставили Николас Хоксмур да ви заведе до „Котешкото око“ с подлото намерение след това да му го откраднете и да си присвоите цялата слава. И желаете от името на бей Хамуда да ви дам благословията си за това предателство? Или може би преувеличавам?

Перно и Стринфелд се втренчиха в първия министър с пребледнели лица.

— Ваше превъзходителство — заекнаха едновременно.

— Веднага напуснете двореца — заповяда Хасан. Стринфелд отвори уста, но преди да успее да произнесе и звук Николас се извърна към съперниците си.

— Почакайте! — Размаха във въздуха писмото, което държеше в ръка. — Ще ви отведа до „Котешкото око“. Освен това съвсем доброволно ще ви отстъпя славата от победата. Бей Хамуда и цялата страна ще са ви безкрайно задължени, обстоятелство, което би трябвало да задоволи и двама ви. — Устните му се разтеглиха в мрачно подобие на усмивка. — Но първо смятам да апелирам към филантропа у теб, Стринфелд и към генерала у вас, Перно, и да ви помоля за помощта ви.