Мечката и драконът

19.

Преследване

В щаба на „Рейнбоу“11 в Хиърфорд, Англия, цареше спокойствие, и то до такава степен, че Джон Кларк и Динг Чавес започнаха да проявяват признаци на нетърпение. Тренировъчният режим беше все така взискателен както и преди, но никой не се преуморяваше много и мишените — хартиените, както и електронните, незадоволителни като примери за човешка низост, не събуждаха кой знае какъв интерес. Но членовете на отряда „Рейнбоу“ не го казваха дори и помежду си, за да не ги помислят за много кръвожадни или за непрофесионалисти. За тях заучената поза беше безразличието. Практиката беше безкръвна битка, а битката кърваво учение. Отнасяйки се сериозно към тренировките, те държаха бръснача винаги добре наточен, т.е. достатъчно остър, за да обере дори мъха по бузите на едно бебе.

Съществуването на отряда се пазеше в тайна, поне дотолкова, доколкото беше възможно. Но въпреки това по някакъв начин за него беше изтекла информация. Не във Вашингтон, нито в Лондон, но на континента. Започна да се говори, че НАТО има много специален и много способен отряд за борба срещу тероризма, който вече се беше справил с няколко извънредно трудни задачи и само веднъж си беше изпатил от ирландски терористи, които обаче платиха жестока цена за своето неблагоразумие. Европейските вестници ги нарекоха „Мъжете в черно“ заради униформите на щурмоваци и поради незнание европейските вестникари ги бяха изкарали по-свирепи, отколкото ситуацията го изисква. Тази репутация стана причина при една мисия в Холандия преди седем месеца, няколко седмици след като сведенията за тях се появиха в печата, лошите момчета в едно училище да се съгласят на преговори с д-р Пол Белоу, когато разбраха, че си имат нови съседи. Стигна се до разбирателство, преди да се наложи употребата на сила, което устройваше и двете страни. Идеята за стрелба в училище, пълно с деца, не допадна много на „Мъжете в черно“.

През последните няколко месеца някои членове на отряда бяха ранени или пък бяха заменени с нови на принципа на ротацията. Един от новите беше Еторе Фалконе, бивш карабинер, изпратен в Хиърфорд както заради неговата сигурност, така и в помощ на НАТО. Една приятна пролетна вечер Фалконе се разхождаше по улиците на сицилианската столица Палермо заедно с жена си и малкия си син, когато пред очите им започна стрелба. Трима престъпници откриха огън с автомати по един пешеходец, жена му и полицая, който ги охраняваше. Фалконе измъкна мигновено своята берета и простреля и тримата в главите от разстояние десет метра. Реакцията му беше твърде закъсняла, за да спаси жертвите, но достатъчно навременна, за да си навлече гнева на местния мафиотски бос, двама от синовете на който бяха участвали в нападението. Фалконе се отнесе към заплахата с презрение, но някои по-разсъдливи хора в Рим надделяха. Италианското правителство не искаше да започне кървава вендета между мафията и полицията. Затова Фалконе беше изпратен в Хиърфорд и стана първият италиански член на „Рейнбоу“. Той бързо се наложи като най-добрия стрелец, когото някога бяха виждали.