Ултиматумът на Борн

— Хайде, върни се на въпроса за работата — каза с нисък и равен, изпълнен с омраза глас капо супремо на име Луис.

— Благодаря ти… Първо, на масата във фоайето оставих един плик. В него е заплащането за трагичната случка с Армбрустър в Джорджтаун и също толкова трагичното убийство на Тигартън в Брюксел.

— Според евреина — доктор по главите — прекъсна го мафиозът, — те знаят за още двама. Един посланик в Лондон и онзи адмирал от Обединеното командване. Ще прибавиш ли още към сумата?

— Може би по-късно, не сега. И двамата знаят твърде малко и съвсем нищо за финансовите ни операции. Бъртън смята, че всъщност сме свръхконсервативно лоби от ветерани, родило се от виетнамския позор, а неговите патриотични чувства са много силни. Аткинсън е един богат дилетант. Прави това, което му се каже, но не знае защо, нито с кого си има работа. Готов е на всичко, за да се задържи на мястото си. Единствената му връзка бе Тигартън… Конклин направи мръсен удар при Суейн, Армбрустър, Тигартън и, разбира се, Десоул, но другите двама са само параван, доста уважаван параван. Просто се чудя как можа да се случи.

— Когато разбера — а аз ще разбера, ще ти го разкажа, при това гратис.

— О? — адвокатът повдигна вежди: — И как?

— Ще го постигна. Какво остава?

— Две неща, и двете жизненоважни, като първото ще ти го кажа гратис. Освободи се от сегашния си приятел. Появява се на места, на които не би трябвало да го виждат, и пръска пари като някой евтин гангстер. Разбрахме, че се хвали с връзките си на разни високи места. Не знам още какво разправя, какво знае и какво е успял да подразбере, но това ни безпокои. Мисля, че би трябвало да безпокои и теб.

— Il prostituto!28 — изрева Луис и удари с юмрук по облегалката на кушетката. — Il pinguino!29 Мъртъв е!

— Приемам благодарността ти. Другият въпрос е много по-важен, поне за нас. Къщата на Суейн в Манасас. От офиса му е изчезнала една книга — ежедневник. Адвокатът на Суейн от Манасас — нашият адвокат от Манасас, не е могъл да я намери. Била е на лавицата, подвързията й е еднаква с тези на останалите книги от редицата — цялата редица върху лавицата. Човек би трябвало да знае точно коя да вземе.

— И какво искаш от мен?

— Градинарят е бил твой човек. Бил е поставен на това място, за да свърши работата си, и е разполагал с един-единствен сигурен номер, а именно този на Десоул.

— Е, и?

— За да свърши работата си и да монтира автентично самоубийство е трябвало да изучи всяка стъпка на Суейн. Ти самият ми обясни това, когато обяви безбожната си такса. Не е трудно да си представим как твоят човек е надзъртал през прозореца и е наблюдавал Суейн в кабинета му — мястото, където е трябвало да приключи живота си. Постепенно е разбрал, че генералът взема точно определена книга от лавицата, записва нещо в нея и я връща на същото място. Това трябва да го е заинтригувало. Разбрал е, че тази книга е ценна. Защо тогава да не я вземе? Аз бих го направил, ти също. Къде е тя?

Мафиозът се изправи бавно на крака, като гледаше заплашително.

— Слушай ме, авокато, ти разправяш много завързани приказки, които намекват за някои изводи, но ние не сме намирали никаква такава книга и ще ти обясня как мога да го докажа! Ако някъде имаше нещо написано, което би ти припарило под задника, аз щях да ти го натикам веднага в лицето, capisce?