Героят на времето
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-186-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героят на времето». Краткое содержание книги:
— Сейзед — рече Бриз. — Нали се беше отказал да се занимаваш с религии?
Сейзед се сепна.
— Аз наистина вече не събирам религии. Просто теоретизирам върху една възможност.
Бриз повдигна вежди.
— Освен това — продължи Сейзед — това може да допринесе за текущата ни мисия. Ако този нов Оцелял е действително съществуващ човек, той би могъл да ни помогне да свалим Куелион.
— Или — подхвърли Алриане — да заеме мястото му, след като Куелион падне.
— Вярно е — призна Сейзед. — Но и в двата случая не виждам защо се оплакваш, Бриз. Да не би да искаш отново да се захвана с религиите?
— Това беше преди да ни проглушиш ушите с твоите разсъждения — изсумтя Бриз. — Но защо се бави този Куелион? Ако пропусна обяда заради неговите екзекуции, наистина ще се ядосам.
Екзекуции. В разпалеността си Сейзед бе забравил за какво са дошли. Вълнението му изчезна и той си даде сметка защо Бриз е толкова намръщен. Изглеждаше привидно спокоен, но със сигурност бе потиснат от мисълта, че Гражданина обрича невинни хора на ужасяваща смърт сред пламъците.
— Ето го — посочи Алриане и те се обърнаха. Беше Гражданина, облечен с яркосин костюм. Това бе новият „одобрен“ цвят — такъв, какъвто можеше да носи само той. Съветниците му бяха облечени в червено.
— Най-после — рече Бриз и последва тълпата, която се люшна нататък.
Сейзед се намръщи. Почти беше готов да повика войниците си и да им нареди да спрат това безумие. Разбира се, даваше си сметка, че постъпката му ще е глупава. Ако изиграеше козовете си сега, за да спаси неколцина, можеше да изгуби целия град. Той въздъхна и последва Бриз и Алриане. Знаеше, че това, което предстои да види, ще му припомни още веднъж за неотложността на задачите му в Ортьо. Теологичните изследвания можеха да почакат.
— Ще трябва да ги убиеш — каза Келсайър.
Дух бе приклекнал неподвижно върху един покрив в богаташката част на Ортьо. Отдолу се приближаваше свитата на Гражданина — Дух я наблюдаваше иззад превръзката на очите си. Наложи се да похарчи доста пари — почти всички, които бе взел от Лутадел, — за да узнае предварително мястото на поредната екзекуция и да заеме подходяща позиция.
Вече различаваше ясно нещастниците, които Куелион бе обрекъл на смърт. Мнозина от тях бяха като сестрата на Франсон — хора, чието благородническо потекло е било разкрито. Други обаче може би дори не бяха издънки на благородници. За един от тях Дух със сигурност знаеше, че се е изказвал на висок глас срещу Куелион. Принадлежността му към аристокрацията бе повече от съмнителна. Всъщност навремето бил занаятчия, обслужващ благородници.
— Зная, че не искаш да го направиш — продължи Келсайър. — Но не бива точно сега да си изпускаш нервите.
Дух се чувстваше невероятно силен — пютриумът го изпълваше с усещане за неуязвимост, каквото не бе изпитвал досега. През последните шест дни бе спал само няколко часа, но не усещаше никаква умора. Притежаваше чувство за равновесие, на което би му завидяла и най-опитната котка, и сила, каквато не биха могли да му осигурят и мускулите на атлет.
И все пак тази сила не беше всичко. Дланите му се потяха под наметалото и по челото му избиваха капки пот. Той не беше Мъглороден. Не беше Келсайър, нито Вин. Беше само Дух. Какво си мислеше?
— Не мога да го направя — прошепна.
— Можеш — възрази Келсайър. — Гледах те, докато се упражняваше с бастунчето. А и когато се сби с онези войници на площада. Едва не те убиха, но все пак ти си имаше работа с двама Главорези. Справи се много добре, като се има предвид последното.
— Аз…
— Трябва да спасиш тези хора, Дух. Попитай се — какво щях да направя аз?
— Но аз не съм ти.
— Все още не — прошепна Келсайър.
„Все още не?“
Долу на улицата Куелион говореше за хората, които щяха да бъдат екзекутирани. До него стоеше сестра му, Белдре. Дух се наведе напред. Дали наистина на лицето й се четеше симпатия, дали в погледа й, отправен към обречените, не съзря съчувствие? Или виждаше само това, което би искал да види? Огледа осъдените. Сред тях имаше и дете, момиченце, притиснало се уплашено към една от жените, докато ги побутваха към къщата, избрана да се превърне в тяхна клада.
„Келсайър е прав — помисли Дух. — Не бива да позволя това да се случи. Може да не успея, но поне трябва да се опитам“. Слезе от покрива, свърна зад ъгъла и се шмугна в избата.
Благородниците са странни създания. По времето на лорд Владетеля непрестанно се страхуваха за живота си, не по-малко от скаа, защото дворцовите интриги можеха да доведат до затвор, дори смърт. Дух трябваше да се досети още отначало какво е пропуснал. Нито една банда не би си построила леговище без резервен изход за случаи на опасност.