пурпурные реки

Веднъж в едно такова градче докторът бе натоварен да приеме заграбената плячка — склад с английски медикаменти, зарязан при отстъплението на офицерите капелевци28.

Беше мрачен дъждовен ден в два цвята. Всичко осветено изглеждаше бяло, всичко неосветено — черно. И в човешката душа цареше същият опростен мрак, без омекотяващите отсенки и полутонове.

Пътят, разбит от честите военни преходи, представляваше поток от черна кал, който на места не можеше да се премине. Улицата се пресичаше само на няколко места, твърде отдалечени едно от друго, и дотам се налагаше да се правят големи обиколки и от двете страни. В такава обстановка докторът срещна в Пажинск някогашната си спътничка от влака Пелагея Тягунова.

Тя първа го позна. Той отначало не си спомни къде е виждал тази жена, която му хвърляше през пътя, като от бряг на бряг, колебливи погледи, ту пълни с решителност да го поздрави, ако той я познае, ту изразяващи готовност за отстъпление.

След минута всичко си спомни. Заедно с образите от препълнения товарен влак, тълпите, събрани за трудовата повинност, конвоя и пътничката с преметнатите на гърдите плитки той видя близките си в центъра на картината. Ярко изплуваха подробностите от семейното пътуване преди две години. Скъпите лица, по които изпитваше смъртна мъка, изникнаха като живи пред очите му.

С кимване й показа да мине малко по-нагоре по улицата, до мястото, където можеше да се пресече по стърчащите от калта камъни, той самият също отиде дотам, пресече и поздрави Тягунова.

Тя му разказа много неща. Припомни му за несправедливо взетото в трудовашката група красиво и невинно момче Вася, което пътуваше заедно с тях в конския вагон, и му описа живота им в село Веретенники при майката на Вася. Там й било много добре, но селото се заяждало с нея, че е чужда, пришълка. Натяквали й за някаква уж връзка с момчето. Наложило й се да си замине, докато жива не са я изяли. Отишла да живее в град Крестовоздвиженск при сестра си Олга Галузина. Помамили я насам слуховете за Притулиев, когото уж били виждали в Пажинск. Сведенията се оказали неверни, но тя останала тук, намерила си работа.

Междувременно се случили нещастия на хората, близки на сърцето й. От Веретенники дошла вест, Че селото било подложено на военна екзекуция поради неизпълнение на закона за изземването на излишъците от стопанствата. Изглежда, че къщата на Брикини е изгоряла и някой от семейството на Вася е загинал. На Галузини в Крестовоздвиженск им иззели дома и имуществото. Зет й бил в затвора или бил разстрелян. Племенникът безследно изчезнал. Отначало след разгрома Олга страдала и гладувала, а сега прислужвала за едната храна при селските роднини в Звонарское.

По някаква случайност Тягунова работеше миячка в пажинската аптека, чието имущество щеше да реквизира докторът. За всички, които преживяваха покрай аптеката, включително и за Тягунова, тази реквизиция беше истинска съсипия. Но докторът нямаше власт да я отмени. Тягунова присъствува при предаването на медикаментите.