Пътеводител за посветени

Кормия бе на ръба на оргазма, когато телефонът иззвъня. На Фюри и през ум не му мина да се откъсне от нея, но по това как тя се напрегна и повдигна глава, за да срещне погледа му, почувства, че тя се отдалечава от върха. Беше неспокойна, развълнувана, тревожна.

- Имай ми доверие - каза той, а после езикът му се превърна в копие и като повдигна ханша й, той потъна в нея.

Кормия изкрещя името му и се понесе на вълните на оргазма.

И в този миг някой почука на вратата.

Следващата сцена бе изрязана от „ Свещена любов ”, защо-то всички смятаха, че трябва да бъде махната! Редакторката ми, асистентът ми по проучванията, партньорката ми по критика - всички до един настояваха, че не се нуждая от нея... и аз отстъпих, защото имаха право. Книгата на Фюри завършва наистина въздействащо - да добавя нещо, което се случва години по-късно, някак си разводнява целия ефект. Така че, ето го и непубликувания епилог:

Пет години по-късно...

Хванах я! - извика фюри на бела, докато вдигаше племенницата си на ръце. Нала се изкикоти и зарови личице в косата му (нещо, което страшно обичаше да прави), стиснала го здраво с малките си ръчички.

Бела се появи тичешком иззад ъгъла на библиотеката, но спря рязко, когато ги видя и сребристата й рокля се разпиля като ветрило около краката й. Диамантите около шията й сякаш горяха, също като тези, които носеше около китките и на ушите си.

- Слава богу - каза тя. - Кълна се, че е бърза като баща си.

- Изглеждаш невероятно - обади се Кормия иззад Фюри.

- Благодаря. - Пръстите на Бела се заиграха с роклята. -Това не е обичайният ми стил, но...

- Едва съумява да отдаде дължимото на красотата ти. -Зейдист се появи в библиотеката - същинска свирепа версия на Кари Грант. Смокингът подчертаваше мъжествените очертания на тялото му и почти скриваше пистолета под рамото му. - Я да видим сега - той размаха пръст като си придаде суров вид. - Ще слушаш ли чичо си и леля си?

Нала кимна сериозно, сякаш току-що се бе съгласила да поеме водачеството на континенталните Съединени щати.

- Да, татко.

Усмивката на Зи бе в състояние да озари цялата галактика.

- Това е моето момиче!

Нала се усмихна широко и протегна ръчички към него.

- Целувка, татко.

Зи я взе в прегръдките си и след малко тя посегна към майка си.

- Добре - каза Зейдист делово, след като подаде дъщеричката си на своята шелан. - Ще бъдем в операта до единайсет. След това ще вечеряме у Рот. Пейджърът, мобилният телефон и блекберито са у мен...

Фюри потупа близнака си по рамото.

- Поеми си дъх, братко. Дълбоко.

Зейдист направи най-доброто, което можа, за да се поуспокои.

- Така. Знам, че ще се справите. Искам да кажа, знам, че всичко ще е наред... всичко ще е съвсем наред...