Последният тамплиер

- Да се тревожа ли?!

- Много добре ме разбираш какво имам предвид. Не си ли се замислял някога за хаоса, което това откритие ще причини на света?

Ванс се изсмя пренебрежително и отвърна:

- Човекът е същество, достойно само за съжаление, Тес. Непрекъснато се стреми да намери нещо или някого, пред когото да се прекланя. И когато го намери, не се задоволява само той да му е обожателят - винаги трябва да има и други, по възможност всички хора, на всяка цена. Това е като клеймо върху живота на човека още от самото му зараждане! Да се тревожа? Точно обратното - нямам търпение това да стане! Нямам търпение да освободя милиони хора от една потискаща лъжа! Онова, което сега с теб вършим, е естествена стъпка напред в духовната еволюция на човека. Това е началото на една коренно различна нова епоха!

- Говориш за това, сякаш очакваш да бъде посрещнато с паради и фойерверки. Но много добре знаеш, че ще стане точно обратното. Случвало се е и преди. От сасанидите до инките историята изобилства от цивилизации, които са се срутили след дискредитирането на боговете им!

- Това са цивилизации, изградени на основата на лъжи - отбеляза непоколебимо Ванс. - Цивилизации, построени върху плаващи пясъци. Точно като нашата. Но твоите тревоги са напълно напразни, повярвай ми! Времената вече са други. Съвременният свят е далеч по-комплексен от някогашния.

- За тогавашното време и те са били най-напредналите цивилизации.

- Имай по-голямо доверие на онези бедни души, които ходят по църкви, Тес! Никога не съм твърдял, че процесът ще бъде безболезнен, но съм убеден, че те ще имат сили да издържат!

- Ами ако нямат?

Той вдигна ръце в жест на безпомощност, макар че в тона му подобна безпомощност липсваше, когато отвърна:

- Това си е за тяхна сметка.

Погледите им останаха приковани за момент, а после Тес се обърна. Втренчи се в хоризонта пред себе си. Като че ли от нищото пред тях бяха започнали да се материализират сиви облаци, а в далечината върху вълните се появиха бели шапчици пяна.

Ванс се облегна на перилата до нея и отбеляза:

- Тес, мислил съм много по този въпрос, повярвай ми! И трябва да ти кажа, че постъпваме правилно. Дълбоко в себе си и ти знаеш, че съм прав.

Тя въобще не се съмняваше, че той е мислил по въпроса. Беше наясно, че е обладан от тази мисъл и в професионален, и в личен план. Но знаеше, че го е разглеждал от своята изопачена гледна точка, през неясните лещи, пропукани от трагичната смърт на любимите за него хора. А дали е размишлявал достатъчно сериозно върху факта как подобна истина ще разтърси живота буквално на всяко същество на планетата? Как ще постави под въпрос не само християнската религия, но и самото понятие за религия? Как враговете на Църквата ще се вкопчат за нея, как хората ще се разделят, как милиони истински вярващи със сигурност ще загубят духовната ядка, която е крепяла техния живот?!

- Нали знаеш, че хората ще започнат да се съпротивляват? - обади се тя, изненадана от надеждата, която сама долови в гласа си. - Ще докарат експерти и от най-затънтените кътчета на света, само и само да дискредитират находката ни! Ще използват всички ресурси, които притежават, за да докажат, че това е фалшификация, а като се има предвид твоето минало... - Тук вече не посмя да продължи.