Игра на богове
- Автор: Бейшир Норма
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-430-8
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на богове». Краткое содержание книги:
— Лесно е да се разбере защо толкова обичаш това място — обади се Мередит, застанала на балкона, възхитена от панорамната гледка. — Ако аз бях израснала в подобно кътче, трудно щях да се разделя с него.
— Нямам време да оставам на острова, колкото бих желал — призна Александър, също загледан към морето. Обърна се към нея. — Сигурно ще доведем децата си тук един ден.
Венчалната церемония се състоя в топъл летен ден по залез-слънце в разположения на висока скала над морето малък варосан параклис. Мередит, в семпла бяла копринена рокля, принадлежала някога на Мелина Киракис, бе разпуснала по раменете гъстата си руса коса, украсена със ситни портокалови цветчета, каквито бяха закачени и върху ревера на тъмносиния костюм на Александър. Двамата стояха пред олтара. Мередит погледна Александър и видя, че тъмните му очи сияят на светлината на свещите.
— Невероятно красива си — прошепна той. — Щастлива ли си колкото мен в момента?
Тя само кимна — не посмя да се довери на гласа си.
Пред тях брадатият свещеник запя и започна да реди препоръки към младата двойка. От традиционната церемония пропуснаха само едно: старата византийска фраза „Жените трябва да се страхуват от мъжете“. И Александър, и Мередит я сметнаха за неподходяща.
Александър избра своя личен пилот Джеймс Удхил за кръстник. По време на церемонията той стоеше зад тях и държеше свързаните с дълга бяла панделка изящни корони, украсени с бели цветя. Три пъти ги размени над младоженците, преди да ги сложи на главите им. Извади халките и ги сложи на безименните пръсти на левите им ръце. После поднесе бокал от чисто злато. Александър го целуна и го подаде на Мередит — тя направи същото; тогава двамата отпиха от виното в него. Хванаха се за ръце, а свещеникът, поел свободната ръка на Александър, ги накара да обиколят три пъти олтара. С това церемонията приключи. Под дъжд от ориз и листа на рози, разпръсквани от Хелена — единствения гост на тържеството — Александър целуна булката. Най-после тя стана негова съпруга.
По традиция гръцката сватба е голямо семейно тържество и пиршеството след церемонията понякога продължава с дни. Но понеже Александър и Мередит предпочетоха съвсем интимна венчавка, решиха да я отпразнуват само двамата с хайвер и шампанско в обширната им спалня.
— Съжаляваш ли, че не вдигнахме тържество с много гости? — попита Александър, докато стояха на балкона под осеяното със звезди лятно небе, за да допият шампанското.
Мередит положи глава на рамото му и се усмихна замечтано.
— Никак — увери го тихо и го прегърна през кръста. — Нищо не би било по-красиво или по-романтично от сватбения ни ден. Не бих искала да е протекъл по какъвто и да е друг начин.
Той я погледна закачливо.
— Питам се дали да се любиш със съпругата си е по-различно, отколкото с любовница?
Тя се усмихна.
— Има само един начин да проверим. — Отдръпна се, хвана го за ръка и го отведе в спалнята. Взе чашата от ръката му, постави я до своята на нощното шкафче и го целуна силно. — Винаги съм знаела, че първата ми брачна нощ ще е нещо специално — прошепна тя и разхлаби вратовръзката му, — но никога не съм си представяла, че ще е чак толкова специална.
— Нито пък аз — отвърна той.
Устните му се плъзнаха по шията й, по рамото. Бавно свали ципа на роклята и ръката му се задържа за миг върху голия й гръб. Свлече роклята до кръста и оголи гърдите й. Погали ги нежно и стисна леко зърната. Приплъзна ръце по роклята, която падна на пода. Ръцете му описваха бавни кръгове по бедрата и хълбоците й, докато тя сваляше с треперещи пръсти ципа на панталона му.
— Люби ме… — прошепна настойчиво.
— Имай търпение, matia mou — промълви той и отново започна да я целува по шията.
Постави я да легне върху леглото и се доразсъблече. Намести се отгоре й, подпрян на ръцете си; целуваше я неспирно, а устните му сякаш бяха навсякъде. Тя го докосна и го възбуди с ръка. Той се претърколи по гръб и я придърпа върху себе си. Светлината огряваше лицето й. Тя имаше усещането, че телата им се сливат в разгорещеното им желание. Любиха се сякаш за първи път. Превърнаха се в едно цяло — увлечени от пламъка на своята любов, се сляха и физически, и емоционално. Прекалено изтощени, за да помръднат, лежаха прегърнати, говориха и кроиха планове за медения си месец. Изпитваха ненавист към деня, когато трябваше да се върнат към нюйоркската действителност.