Карта от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789545840562
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Грей се уплаши, че може би са сгрешили за златния ключ, който бяха открили в пирамидата. Може би той отключваше тази врата.
— Es wird entriegelt! — извика някой. „Отключена е!“ Грей чу изщракването при отварянето на вратата. Твърде силно изщракване.
Сейчан, изглежда, също го забеляза. Завъртя се рязко и хукна обратно към тях. Уви, беше късно.
От всички стени от пукнатини и тъмни ниши се изстреляха заострени стоманени колове. Запречиха прохода, пронизаха плът и кост и се забиха в отвори на отсрещните стени. Смъртоносната решетка започна откъм дъното на тунела и се придвижи напред за има-няма две секунди.
Лъчите на фенерчетата заподскачаха. Мъжете закрещяха, пронизани от всички страни, закарфичени като пеперуди в хербарий.
На Сейчан й оставаха само две крачки до спасението, ала капанът я улови в последния момент. Един остър прът я прониза в рамото.
Тих стон беше единственият звук, който издаде, надяната на шиша.
Потресен, Раул отслаби за миг хватката си около ръката на Грей.
Грей се възползва от временното предимство, дръпна се и хукна към вира.
— Давай! — извика в движение на Вигор.
Преди да е направил втората крачка, нещо го удари в тила. Силно. Той падна. Удариха го отново, този път отстрани по главата с приклада на харпуна.
Беше подценил бързината на гиганта.
Грешка.
Раул го ритна и натисна с ботуш врата му с цялата си тежест.
Грей едва си поемаше дъх. Видя как изваждат Вигор от вира. Бяха го хванали за глезена в последния момент.
Раул се наведе и се ухили мазно в лицето му.
— Гадно номерче. — Не знаех…
Ботушът го притисна още по-силно и прекъсна думите му.
— Но пък, без да искаш, ми реши един проблем — продължи гигантът. — Отстрани оная гадна кучка от картинката. Сега обаче имаме да свършим нещо… двамцата.
Рейчъл издрапа към повърхността и пак си удари главата в корпуса на лодката. Нагълта вода, но в следващия миг главата й изскочи на открито. Давеше се и кашляше и не можеше да спре.
Внезапно част от парапета на лодката се спусна и Рейчъл видя мъж на средна възраст да стои там гол-голеничък.
— Tudo bem, menina?
Португалец. Питаше я дали е добре! Господи!
Тя разклати глава; продължаваше да кашля.
Той се наведе и й подаде ръка. Рейчъл я стисна и го остави да я издърпа на палубата. Къде беше Монк?
Хидрофойлът завиваше, отправяше се към открито море. Причината скоро се изясни — два катера на египетската полиция се приближаваха с висока скорост — най-после. Хаосът в пристанището, изглежда, ги беше забавил, но по-добре късно, отколкото никога.
Изпълни я облекчение.
Обърна се и видя жената, съпруга или приятелка на го-лия мъж, и тя гола като него.
Но с пистолет.
Монк зави около „голата“ яхта. Оглеждаше се за Рейчъл. Навътре в пристанището два полицейски катера пореха с вой вълните. Светлини примигваха в гневно червено и бяло. Хидрофойлът се отдалечаваше — набираше скорост, изправил се максимално на плъзгачите си.
Бягаше.
Нямаше начин бреговата охрана да го настигне. Хидрофойлът набираше скорост — към международни води или към някой скрит пристан.
Монк насочи вниманието си изцяло към задачата да намери Рейчъл. Страх го беше, че ще я открие да се носи по очи, удавена. Свърна покрай кърмата, придържаше се близо до лодката.
Рейчъл… беше с гръб към него. Голият старчок я придържаше с една ръка.
Монк намали.
— Рейчъл…добре ли…
Тя погледна назад с паника в очите. Мъжът вдигна другата си ръка. Държеше тъпоноса автоматична пушка, насочена към лицето на Монк.
— О… май не си — измърмори Монк.
Вратът на Грей всеки миг щеше да се скърши.
Раул беше коленичил отгоре му, едното му коляно го затискаше в гърба, другото — във врата. С едната си ръка стискаше косата му и извиваше главата му назад. С другата, изпъната, държеше харпуна на сантиметри от лявото око на Вигор.
Монсеньорът беше на колене, пазен от двама водолази, и те с оръжия. Трети наблюдаваше отстрани и се мръщеше, с нож в ръката. Очите на всички излъчваха неподправена омраза. Номерът на Грей беше отнел живота на петима от другарите им.