Само една тайна
- Автор: Арнщед Симона
- Серия: Само една нощ #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Само една тайна». Краткое содержание книги:
Улови погледа ù. Нещо се беше случило тази вечер. Близост, каквато не бе изпитвал преди. Пак протегна ръка и тя я пое. Вдигна нейната към устата си, притисна устни към кожата ù, вдъхна уханието ù.
– Е, как ще го направим? – попита той тихо.
– Утре – каза тя и очите ù проблеснаха.
Той пак целуна ръката ù, промълви думите между целувките по топлата длан:
– Ще дойдеш ли у нас?
– Не, не. Ще ти се обадя и ще ти кажа къде ще се видим.
Той се усмихна на това командорене. Беше секси.
– Окей – съгласи се.
– А сега да ядем – каза тя.
Хранеха се и приказваха за храна и вино, и филми, които са гледали, не за секс. Александър усети как доброто му настроение се връща с пълна сила. Беше щастлив само да седи тук с Изабел. Да яде и да се смее с нея, да флиртува с нея. Да я желае. Нищо скрито помежду им, осъзна той. Тя вече знаеше всичко за него. А той знаеше повече за нея от всеки друг. Утре щеше да бъде изцяло неин и тя щеше да прави с него каквото пожелае.
Той нямаше търпение.
48
Джина гледаше през прозореца на метрото. Прелитаха стени и перони. Хора се качваха и слизаха. Играеха си с телефоните или просто седяха и зяпаха в празното пространство. Тя обичаше да пътува с метрото, харесваше ù как свързва целия град и всички квартали. Човек можеше да пътува от Тенста до „Т-сентрален“, да смени влака, да стигне до Йостермалм и по този начин да се качи в един свят и да слезе в съвсем друг.
Беше допуснала ужасна грешка, като се забърка с Питър. Тя, която никога не правеше нищо необмислено, непланирано, неанализирано, се беше оставила на течението. Беше си въобразявала, че умее да контролира емоциите си. Мислеше си, че след като двамата са толкова различни във всяко отношение, няма как да почувства каквото и да било. Е, явно беше сгрешила, тъй като той я целуна и оттогава в нея бушуваше буря.
Стисна кожената си чанта. Прибираше се след изпита. Беше рядък лукс да се прибере у дома посред бял ден. Чантата ù беше пълна с учебници и синия бележник формат А4, който си беше купила в университета и бе запълнила с подробни записки. И чантата си беше купила със собствени пари. Толкова се гордееше с нея и онова, което символизираше. Но сега я виждаше със съвсем други очи. Виждаше колко е проста, опърпана и евтина.
Мразеше този факт.
Питър я беше целунал. Истинска целувка. Още ù беше трудно да го повярва. Несъзнателно докосна устните си с пръсти. Искаше ù се да не ù беше харесало толкова много. Да не ù беше повлияло така.
Когато прегледа още веднъж въпросите след изпита, се вцепени от потрес. Беше пропуснала една подточка. Нямаше да има сто процента. Не можеше да обясни ужаса, който изпита при тази мисъл. Всички изпити досега беше вземала, без да изгуби и една точка. По всяка задача и всеки въпрос в целия курс по медицина беше постигала перфектен резултат. А сега щеше да изгуби поне една точка. Защото не беше съсредоточена. Защото беше излязла да се забавлява, вместо да се концентрира. Беше непоносимо. Буквално ù беше невъзможно да го понесе.
Слезе в Тенста, мина през запуснатите подземни коридори, качи се по стълбите към центъра на предградието, вървя пеш до вкъщи в топлината, под слънцето. Трябваше да престане с това. С всичко. Чистенето в офиса беше само временна работа, заместваше някого, скоро щеше да напусне. И тогава станалото между нея и Питър щеше да остане в миналото, сякаш изобщо не се е случвало.
Дори нямаше да е трудно, мъчеше се да се убеди тя. Беше преживявала какво ли не. Това тук нищо не беше.
– Ехо! Прибрах се – извика, като отвори вратата.
Откъм кухнята долитаха гласове. Татко и Амир. В първия момент ù се стори, че се карат, толкова силно говореха. После обаче ги чу да се смеят. Нима в дома им толкова рядко се разнасяше смях, че тя не можа да го разпознае?
И след това се чу тих глас, който тя веднага позна.
Питър.
Забърза към кухнята с неприятно усещане в цялото тяло. Това не беше добре. Видя първо брат си. Лицето на Амир грееше по начин, който не беше виждала преди или поне от много отдавна. Той говореше на висок глас, жестикулираше с дългите си ръце и се смееше.
– Какво става тук?
Усещаше как погледът на Питър я изгаря, но избягваше да се обръща към него.
Какво става?
– Имаме гости – каза баща ù.
– Виждам – отвърна тя и най-после погледна към Питър.
Загорял на слънцето. Висок и едър в малката кухничка.
– Кога си дошъл?
– Исках да те изненадам. – Той се усмихна широко.
Косата му беше леко разрошена и ръкавите на ризата му бяха навити. Сакото беше метнато на облегалката на стола. На пода беше оставен сак и в него се виждаха бутилки с вода и спортни дрехи.