Лъжите на Локи Ламора
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъжите на Локи Ламора». Краткое содержание книги:
Ако имаше повече наблюдаващи очи, можеха да забележат, че шествието е подминало завоя към Хълма на шепота и е продължило на север и сега се виеше съм западния край на квартала Ръждива вода, където огромната изоставена сграда, наречена Дупката на ехото, се извисяваше в мрака сред мъглата.
Любопитният наблюдател би се учудил и на многолюдното присъствие — повече от сто мъже и жени, и на тяхното облекло. Само носачите на ковчега бяха облечени като за погребение, факлоносците бяха облечени като за война — с доспехи от варена кожа с черни шипове, с нашийници, шлемове, предпазители на ръцете и ръкавици, с ножове, боздугани, брадви и букаи на поясите. Те бяха каймакът на бандите на Барсави, най-коравите Точни хора — мъже и жени с ледени погледи и с убийства зад гърба. Бяха от целия му квартал и от всичките му банди — Червените ръце и Ромовите псета, Сивите лица и Момчетата от арсенала, Прескачащите канали и Черните свитки, Бароните от Пожарището и десетина други.
Най-интересното в това шествие обаче беше нещо, което случайният наблюдател нямаше как да знае.
Работата беше там, че тялото на Назка Барсави все още лежеше в старите покои в Плаващия гроб, увито в копринени чаршафи, обработени по алхимичен начин така, че да му пречат да загние бързо. Локи Ламора и още дузина други жреци на Безименния тринайсети, Уродливия страж, предната нощ четоха молитви за нея и я положиха в кръг от обредни свещи, за да лежи там, докато баща й приключи с работата си тази вечер — а тази работа нямаше нищо общо с Хълма на шепота. Ковчегът, покрит с погребална коприна, бе празен.
2
— Аз съм Сивия крал — заяви Локи Ламора. — Аз съм Сивия крал, боговете да прокълнат очите му дано, аз съм Сивия крал!
— Малко по-тихо — забеляза Джийн Танен, докато се бореше със сивия маншет на единия му ръкав — и малко по-пресипнало. С малко намек за Тал Верар. Каза, че имал акцент.
— Аз съм Сивия крал — повтори Локи — и тилът ми ще цъфне в усмивка, когато Джентълмените копелета приключат с мен.
— А, това си го биваше! — възкликна Кало, който мажеше косата на Локи със зловонна алхимична паста, която я боядисваше в тъмносиво. — Хареса ми. Отличава се някак си.
Локи стоеше и не мърдаше като шивашки калъп, наобиколен от Кало, Галдо и Джийн, които работеха по него с дрехи, козметика и шивашки игли. Дървеницата, облегнат на стената на малкото им скривалище, се оглеждаше и ослушваше за натрапници.
Джентълмените копелета се бяха скрили в един изоставен дюкян в забуления в мъгла квартал Ръждива вода, само на няколко преки от Дупката на ехото. Ръждива вода беше мъртъв остров, с лоша слава и почти необитаем. Градът, отхвърлил старите си предразсъдъци относно постройките на Дребните, все още смяташе Ръждива вода за недвусмислена заплаха. Разправяха, че черните силуети, които мърдаха в лагуната му, никак не са така милички като простите акули човекоядци, а били нещо по-лошо и по-старо. Каквато и доза истина да съдържаха тези слухове, тук цареше пустош, удобна, за да разиграят Барсави и Сивия крал странната си афера. Лично Локи подозираше, че са го отвели някъде тук през онази нощ, когато Сивия крал за първи път се намеси в живота му.
Тримата прилагаха всички фокуси на изкуството на маскарада, за да преобразят Локи в Сивия крал. Косата му вече беше сива, дрехите — също сиви, беше обут с тежки подплатени ботуши, които добавяха четири пръста към ръста му, а над устните му, здраво залепен, бе увиснал сив мустак.
— Добре изглежда — обади се Дървеницата одобрително.
— Не че искам да се фукам, ама Дървеницата е прав — рече Джийн. — Сега, когато някак си ти докарах по мярка това тъпо палто, изглеждаш направо зашеметяващо.
— Жалко, че това не е някоя от нашите игри — рече Галдо. — Щеше да ми е много забавно. Наведи се да ти туря бръчки, Локи.
Като пипаше много внимателно, Галдо намаза лицето на Локи с нещо топло и подобно на восък, което щипеше кожата. След секунди то изсъхна и се втвърди и само след малко Локи си имаше цяла мрежа от бръчки „пачи крак“, бръчици от смях и бръчки по челото. Изглеждаше към средата на четирийсетте най-малкото. Маската би минала дори на ярка дневна светлина; нощем беше непроницаема.