Хамилтън: Кодово название Coq Rouge
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Хамилтън #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-8308-18-2
- Переводчик: Мариян Петров
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Хамилтън: Кодово название Coq Rouge». Краткое содержание книги:
Двамата експерти започнаха с разполагането на оборудването си. Извършиха отначало общ оглед, след което се преместиха в кухнята. Карл се върна в голямата стая и разгледа библиотеката, повъртя в ръце нещата от бюрото — вече ги бе разглеждал предишния път — поопипа с ръка спалното бельо, свали от канапето „ИКЕА” възглавниците и усети, че е излишен там. По разнасящите се звуци разбра, че момчетата-специалисти се занимаваха с разглобяването на кухнята — предмет след предмет.
Надникна в кошчето за хартия. Доколкото си спомняше, предишния път то бе празно. Сега обаче на дъното му лежеше купчина разкъсани книжни страници. Вдигна я внимателно — страниците, изглежда, бяха рязани с остър нож. Текстът се оказа на английски. Преди да се поинтересува от заглавието на книгата, Карл прочете наслуки няколко странички, след което се приближи до библиотеката и намери с лекота старо английско издание на “Пътешествията на Гъливер”[103] на най-долната полица до Стриндберг[104].
Той разтвори книгата и изстина. Страниците бяха изрязани от нея, а на тяхно място си почиваха шестнадесет патрона, като му бе достатъчно да разгледа само бегло единия, който извади с помощта на ножица, за да разбере, че става въпрос за “Токарев” и за 7,62 мм.
“Невероятно — помисли си той. — Невъзможно е. Не, това не е истина.” Внезапно се изкуши да пъхне патроните в джоба си и да скрие самата книга, но прецени, че разочарованието му не трябва да прераства в глупост. Остави книгата с шестнадесетте патрона на бюрото, разпери ръце и крака и седна в едно от креслата, опитвайки се да осмисли всичко.
Обаче не успя, защото чу, че експертите го викаха в кухнята. Влезе там в момента, в който местеха хладилника.
— Хладилникът почти винаги е едно от най-добрите места — обясни му единият от експертите. — Те крият нещата, ако не в хладилника, то зад него.
Извадиха папка с копия от писма и написан на ръка дневник.
— Трябва ли ти найлонова торбичка заради пръстовите отпечатъци? — попита вторият.
— Не — каза Карл, — но в стаята, в една разрязана книга, има патрони за пистолет. За тях ми трябва торбичка.
Карл докладва веднага на Неслунд за резултатите от повторния обиск, а последният прие доклада му като скъп коледен подарък. След това изпрати изрязаната книга с патроните на експертиза за сваляне на пръстови отпечатъци и се зае лично с изучаването на конфискувания текст, като отново се превърна в политически полицай.
Копията от писмата не съдържаха нищо неочаквано, като правеше впечатление само езикът им — удивително добър немски. А иначе представляваха огледално отражение на отговорите, вече четени от него. По задължение състави списък на имената, споменавани в текстовете, пусна ги през компютъра и отпечата копия от справките. След това изучава няколко часа дневника.
Хедлунд се оказа просто терорист-романтик. Привличаха го акции срещу Европа, срещу НАТО, срещу “фашизма в Германия”, срещу монополистическия капитал и срещу полициите навсякъде — от Швеция до САЩ.
Ту тук, ту там Хедлунд се оплакваше от “самотата” си, но не в прекия смисъл на думата. Той бе духовно “самотен” сред своите дребнобуржоазни другари, самотен в помислите си за създаване на организирана съпротива на шведските граждани. И понеже бе толкова дяволски самотен, чувстваше, че не е в състояние да вдигне хората на борба и така нататък.
“За съжаление — мислеше си Карл, — в записките на 97-ма страница, правени преди няколко години, се среща нещо като заглавие, очевидно, на някаква рокпесен от типа на “Застреляй детектива”. Хедлунд веднага бе отбелязал: “Присъединявам се!”
Служебно задължен, Карл отбеляза номера на страницата и самата формулировка.
Написа доклад и приложи намерения текст. Те не променяха вече създалия се облик на Хедлунд като романтик на насилието с уклон към германския тероризъм. В мислите му обаче нямаше нищо, свързано с проект за осъществяването на терористична операция на територията на Швеция с помощта на палестинци. Изразът “застреляй детектива”, употребен от него в дневника му, бе взет от стара рокпесен, изпълнявана от шведска рокгрупа. (Карл се консултира за това с магазин за грамофонни плочи по телефона, като явно се смущаваше.)
Опита се да осмисли още веднъж всичко. Позвъни нетърпеливо по конфиденциалната връзка на техниците, занимаващи се с пръстовите отпечатъци, но се оказа, че според предварителните резултати, не са открити пръстови отпечатъци на Хедлунд върху патроните. Във всеки случай нямало такива върху останалите в книгата страници, близки до изрязаната среда.
103
“Пътешествията на Гъливер” — световно известна сатирическа алегория, в която се осмива човешката глупост, разобличават се обществените нрави и държавните институции в Англия през 18 в., написана от ирландския писател и публицист Джонатан Суифт (1667–1745).
104
Стриндберг, Аугуст (1849–1912) — шведски драматург и белетрист. Експериментира нови драматични и литературни форми. Натуралистични — “Бащата”, “Госпожица Юлия”, символистично-експресионистични — “Соната на призраците”, “Мъртвешки танц”. Исторически драми; автобиографични романи, разкази, есеистика.