Последната миля [bg]

— Каква изненада!

— Да прегледаме имейлите.

Декър остана разочарован.

— Или е много умен, или е прекалено старомоден. Никакви имейли. Дори не е регистрирал електронна поща.

— Нещо друго?

— Твърдият диск е чист. На него няма почти нищо. Сигурно използва компютъра само за да чете расистки сайтове.

Декър го изключи и помогна на Марс да прегледа книгите и списанията по лавиците. Час по-късно не бяха оставили страница необърната, но не бяха открили нищо.

— Надявам се да не се окаже, че сме влезли напразно — отбеляза Марс. — Защото пипнат ли ни, ще ме върнат в затвора. Теб също ще те пратят там.

— Ако Маклелън ни хване, затворът ще се окаже курорт в сравнение с това, което ще ни направи.

— Прав си.

Декър огледа стаята.

— Претърсихме навсякъде.

— Може да не е тук. Може да има друго скривалище.

— Възможно е — отвърна Декър, — но нещо ми подсказва, че той би предпочел да държи снимката подръка.

— Прегледахме всяко място, където би могъл да я скрие.

— Знаеш ли — каза Декър, — не можеш да скриеш триизмерен предмет в нещо тънко и плоско. Обратното обаче е възможно.

— За какво говориш?

Декър постави ръце върху глобуса.

— Не те разбирам.

— Маклелън няма вид на космополит. Земното кълбо предлага твърде много разнообразие за вкуса му. Защо тогава този глобус стои на бюрото му? За да проверява къде живеят ескимосите? Съмнявам се.

Декър се наведе и огледа повърхността на глобуса. Прокара пръст по екватора и натисна на определени места. После започна от полярния кръг и продължи на юг. Пръстът му спря върху долния край на Гренландия.