Порно
- Автор: Уелш Ървин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Порно». Краткое содержание книги:
— Франко… Тъкмо си мислех за теб… Влизай, приятел… — заеквам точно като Къртис.
По погледа в очите му усещам, че той е прочел мислите ми.
Дали не съм говорил прекалено високо… Не, разбира се… Но ако е творил капака на пощата да ме шпионира… и гласът ми се е чувал в коридора…
— Шибания Рентън… — изсъсква той.
О, господи, мили боже, моля те, не ми причинявай това…
— Какво? — успявам да изгъргоря.
Бегби надушва, че нещо не е наред. Той ме гледа по оня гаднярски, преценяващ начин и тихо казва:
— Рентън се е върнал. Видели са го.
И нещо в главата ми, някаква първична същност крещи: действай, Саймън! Действай! Действай за Шотландия, не, по-добре нека бъде Италия.
— Рентън? Къде? Къде е това мръсно копеле! — И в този момент виждам Ада, дълбоко зад зениците вторачени в мен и се опитвам да гледам със също толкова омраза, но това е все едно да гасиш доменна пещ с воден пистолет. Всеки момент очаквам да нападне като кобра и се моля: мамка му, нека го направи веднага, да ме избави от мъките, защото дори и след такава доза кока не мога да издържам повече.
Бегби задържа погледа ми и слава на всички богове, гласът му се снижава в тихо съскане.
— Надявах се, че ти ще можеш да ми кажеш къде е копелето!
Плясвам се по челото и започвам да ходя нервно, навивайки се на Рентън за всичко, което шибанякът ми е причинил. Спирам рязко и соча към Франко, да, соча го побеснял, защото без онова копеле, чантата нямаше да изчезне и да, той е виновен за всичко.
— Бегби, ако копелето наистина е тук, искам си парите… — После набързо обмислям как Франсоа ще приеме моя малък етюд и добавям, прокарвайки длан по челото си: — А аз тъпака едва свързвам двата края и се опитвам да правя филм…
Точно в целта. Франко изглежда удовлетворен от моята реакция очите му се присвиват още.
— Имаш ми шибания GSM! Ако Рентън се свърже с теб, веднага звъниш!
— И обратното, Франко — казвам му, къпейки се в беса си подклаждан с пълна сила от действието на коката, усещам мощта на чистото презрение и убедителността на жестовете си. — И да не си посмял да го докоснеш преди да си получа парите, плюс компенсацията… Тогава вече прави с него каквото искаш… Можеш да разчиташ на пълно съдействие!
Явно съм изглеждал достатъчно достоверно, защото Бегби казва:
— Добре! — Обръща се и тръгва да излиза.
Рентън. Не мога да повярвам, че крия мръсното копеле. Не за дълго обаче. Банковите сметки вече са оправени. Веднъж да приключа с филма и всеки ще тръгне по пътя си.
Тръгвам след Франко надолу по стълбите, а той се обръща и пита:
— Къде, на майната си, си тръгнал?
— Ъ-ъх… Връщам се в пъба. Бях се измъкнал за малко и се връщам.
— Чудо! Ще черпиш по бира! — казва той.
И така, този еталон за тъпота ме последва и се налага да пия с него на бара. Получавам, все пак, един бонус — пакетче с кока от него, което ще ме изкара поне докато ида до Сийкър. Но положението не е розово. Поне Спъд се разкара, но не и без да разреве Али. Този бълхарник подкопава работната дисциплина сред персонала, мамка му.
Бегби още е обзет от мания-гранде, плещи за пощенски пратки, от което пулсът ми рязко се учестява. Той продължава да каканиже как Рентън е извратен педал — сладка музика за моите уши. О, така ми се иска да се срещнат с Рентън, само от любопитство, за да видя докъде ще стигне Франко. Изненадващо той ме пита за филма.
— Ами — отвръщам, карайки я внимателно, — всъщност, правим го главно за забавление, Франк.
— А тия порно звездите, мъжете де, техният дали е… имам предвид, дали трябва да им е с определена дължина?
— Не е задължително. Е, очевидно, колкото е по-голям, толкова по-добре — казвам му.
Франко се хваща като орангутан за пакета и го подрусва, от което ми се сгадява.
— Значи аз сигурно ставам!
— Да, но най-важното е способността да го надървяш пред камера. Някои копелета с големи патки не успяват. Най-важно е да си постоянно одървен, затова Тери е толкова подходящ… — Спирам, защото забелязвам, че Франко ме гледа с бясна омраза. — Добре ли си, Франк?
— Да… Просто си мислех за оня мръсник, Рентън… — казва той, обръща на екс чашата си и започва да дрънка за децата си и как Джун не се грижела за тях като хората. — Само виж вида й, като от Аушвиц. Изглежда сякаш мие крек, значи…
— Така е. И Спъд вика, че много е затънала и съвсем се е стопила. Пушенето на крек има тоя ефект. Имам предвид и аз дърпам от време на време по някоя линийка, но лулата те изсмуква — обяснявам му, наслаждавайки се, докато топя Мърфи в тази каша.
Бегби ме гледа в пълен потрес, кокалчетата му побеляват от стискане на чашата. Поемам си дълбоко въздух, очаквайки експлозията.