Огнен кръст

— Не мога да го направя. Грешите за Пола. Тя ще приеме това като бягство от битката. Не че не съм съгласен с вас, що се отнася до безопасността й. Но тя е пълноправен член на екипа. Не го забравяйте.

— Може пък и да си прав. Дано доказателствата, които си събрал, ни помогнат да неутрализираме мощта на врага. Лошото е, че нямаме свидетел.

— Имаме — каза Нюмън, като се сети за Мартина, жената, която събираше съчки по плажа. — Малко е стара, но умът й е на мястото си. Може да направи силно впечатление, ако се появи по телевизията.

— Боб, тази жена ни трябва.

— Тоест да се върна в Ланд. Добре, виждам, че е важно. Може да наклони везните в наша полза.

— Да се върнеш в Ланд? — Туийд не бе очаквал това. — Не мога да го искам от теб.

— Вие не го и искате. Сам взех решението. Тръгвам веднага, щом свърша с други е неща.

— Боб, обещай ми да се обадиш, преди да тръгнеш. Или поне някой от останалите да го направи.

— Окей. Обещавам. Пазете се.

— Ти се пази — гласът на Туийд издаваше тревогата му. — Имаме причина да мислим, че скоро адът ще се отприщи. Отсега нататък можеш да очакваш всичко.

Туийд умислен затвори телефона. Бяха стигнали до критичния момент в безмилостната битка за спасяването на Франция. По време на разговора му Навар бе стоял прав, загледан сякаш в мъглите на несигурното бъдеще. Туийд го погледна, видя изражението му, отгатна мислите му. После обърна очи към Лазал.

Шефът на френските тайни служби също изглеждаше нервен и несигурен. Дали беше време да удари с батальоните си DST, полувоенните Сили за борба с безредиците, останалите подразделения под негово командване? И накъде трябваше да ги насочи? На юг, където хаосът беше организиран и ръководен от Дьо Форж? Или да ги остави да отбраняват Париж?

Единствен Туийд знаеше правилния ход. Чужденец в чужда столица, той изглеждаше толкова спокоен, колкото би бил зад бюрото си в Парк Кресънт.

— Зная какво трябва да направим — гласът му бе решителен — Но първо искам да ми опишете ситуацията в момента така, както я виждате вие.

Отговори му Навар, все още бодър, въпреки късния час:

— Както знаете, без да се допита до мен, Масон публично обяви назначаването на генерал Дьо Форж за временно командващ Трета армия. Войската в момента провежда учение на територията на цяла Южна Франция. Каква е целта на маневрите? Разиграват отбраната на Марсилия, Тулон и Бордо при нападение по вода и въздух. Фиктивният нападател е генерал Али — диктатор, чиито войски са базирани в Северна Африка. Повод за интервенцията е преследването на арабите във Франция. Сценарият на учението напълно съответства на антиарабската пропаганда, организирана от Дюбоа.

— А каква е истинската цел на маневрите?

— Да се осигури правото на Дьо Форж свободно да разполага и придвижва във всички посоки войските си, обхващайки огромна територия.

— Трябва да го ударим сега. Незабавно, без пощада. Изправени сме срещу зли сили. Расисти, хора, мразещи до смърт арабите, германците, американците…