Брачно предложение
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачно предложение». Краткое содержание книги:
Арабела се хвана мълчаливо за работа. Натри косата на Шарлот с кашавата маса и ги разреса с дървен гребен. Косата й не беше мита и подрязвана почти година. Арестуването й беше станало така внезапно, че не бе взела със себе си дори гребен, а по време на затворничеството си твърде рядко беше имала възможност да използва тази проста тоалетна принадлежност.
— Най-добре е да отрежа косата ти — каза Арабела и подсмръкна шумно. Струваше й огромно напрежение да разреши сплъстените коси.
— Направи го — отговори спокойно Шарлот. — Отрежи я до корен, ако трябва.
— Жалко, че мосю Кристоф не е тук — въздъхна Арабела. — Щеше да ти направи модерна къса прическа. Даже Беки щеше да се справи по-добре от мен.
— Просто я отрежи.
Арабела примирено вдигна рамене и изпълни нареждането. Режеше и режеше и сплъстените коси падаха на пода. Наведе се да ги вдигне и ги хвърли в огъня. Колкото и да се стараеше да направи нещо като фризура, подхождаща на фината глава на Шарлот и да оформи извивка около ушите, накрая трябваше да я установи, че не е постигнала зашеметяващ успех.
Шарлот обаче се зарадва истински. Зарови пръсти в късата си коса и въздъхна облекчено. Завъртя глава насам-натам, сякаш беше освободена от тежка верига.
— Чувствам се великолепно… толкова свободна. Благодаря ти, Арабела. Джак никога не би направил това за мен.
— Права си — призна Арабела и се запита как ще реагира Джак, като види остриганата глава на сестра си. — Не вярвам, че ще оцени усилията ми.
Шарлот избухна в тих смях.
— Да си приказва колкото ще. Това изобщо не го засяга, сестричке.
— Готова ли си да станеш? — попита Арабела.
— Да, трябва да побързам, преди отново да съм се изцапала в тази отвратителна вода. Подай ми ръка, моля.
Арабела помогна на Шарлот да стане.
— Има още гореща юда… съвсем чиста. Ако останеш така една минута, ще те облея. — Тя се надигна на пръсти и изля кана топла вода върху главата на зълва си, която потрепери от удоволствие. Вече изглеждаше много по-силна. Пълна противоположност на библейския Самсон, който с косата си загубил огромната си сила, каза си развеселено Арабела, докато помагаше на Шарлот да се изсуши. Облече й нощницата и доволно я приглади.
— Ако знаеш колко дълго съм си мечтала за това — въздъхна Шарлот и се олюля леко. — Отново да съм чиста. Мръсотията е по-лоша от жаждата, глада и мрака. — По крехкото й тяло отново премина тръпка.
— Мога да си представя — отговори искрено Арабела. Взе ръката на Шарлот и й помогна да се настани удобно на стола. — Искаш ли още малко бульон? Или малко вино?
— Би било неблагодарно да откажа — отговори с уморена усмивка Шарлот. — Ще опитам и от двете, за да ти доставя радост.
— Мога ли вече да отворя вратата?
— Нека Джак изнесе ваната — помоли Шарлот. — Ще ми бъде неловко, ако някой друг…
Но Арабела беше вече до вратата и говореше с Джак, който влезе забързано и зяпна изумено.
— Какво, по дяволите… — За първи път от много дни насам говореше както преди. — Какво си направила, Арабела? — обърна се гневно към жена си.
— Аз я помолих — обясни Шарлот и в гласа й звънна смях.
— По-точно ми заповяда — подкрепи я Арабела. — Джак, трябва веднага да изнесеш коритото.
Не бяха нужни повече обяснения. Той се натовари с ваната, бутна вратата с лакът и изля последните остатъци от затворничеството на сестра си в градината. Когато се върна, в кухнята отново цареше весело оживление. Шарлот ядеше бульон и сама държеше лъжицата. Глътка вино беше порозовила бузите й. Джак веднага се изпълни с надежда. Дива, ирационална, невъзможна надежда. Ала като видя хлътналите очи и тънката сива кожа, разбра, че е напразно.
Арабела сложи ръка на рамото му. Златнокафявите очи бяха изпълнени с любов и съчувствие.
— Вземи, каквото можеш, любов моя. Радвай се, че сестра ти си е у дома.
Той обгърна раменете й и я целуна по главата. После се настани до сестра си и не мръдна оттам. Бдеше над съня й, говореше й тихо, когато се стряскаше, бършеше устните й след пристъпите на кашлица.
Арабела лежеше будна на сламеника на тавана и се вслушваше в ужасната кашлица. С Шарлот пътуването до Кале щеше да трае много по-дълго от предишното. Тя се опасяваше, че болната няма да оцелее. Опита се да предложи на Джак да останат в Париж, докато сестра му укрепне, но той я отряза. Не искаше да се забави нито миг. Веднъж бе претърпял провал в опита си да изведе Шарлот от Париж и не искаше да рискува провалът да се повтори. Ами ако тайната полиция размисли… всичко можеше да се случи. Ако претърсят къщата на Рю дьо Биевр…