Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956 Опит за художествено изследване)

Революционните военни трибунали имат право на непосредствена незабавна разправа с дезертьорите и с агитаторите срещу Гражданската война (т.е. с пацифистите — стр. 37). Трябва да се прави разлика между криминално убийство (не разстрел) и политическо убийство (разстрел) (стр. 38); между кражба от частно лице (трибуналите трябва да са „внимателни и меки“, защото буржоазните богатства тласкат хората към кражба) и кражба на народно достояние („цялата тежест на революционното наказание“). „Невъзможно, а и неразумно би било да се състави кодекс на наказанията“, но е „невъзможно и без ръководни директиви и инструкции“ (стр. 39). „Много често на революционните военни трибунали се налага да работят в обстановка, в която е трудно дори да се определи дали трибуналът действува в качеството си на такъв или просто като боен отряд. Често… се наблюдава паралелна работа в заседателната зала на трибунала и на улицата.“ Разстрелът „не може да се смята за наказание, това е просто физическо унищожаване на врага на работническата класа“ и „може да бъде приложен с цел да сплаши (да тероризира) подобни престъпници“ (стр. 40). „Наказанието не е възмездие за «вина», не е изкупление на вината…“ Трибуналът „установява личността на престъпника, доколкото… е възможно да се установи въз основа на неговия начин на живот и на миналото му“ (стр. 44).

В революционните военни трибунали „отпада самият смисъл на апелационното право, установено от буржоазията… При съветския строй това разтакаване не е нужно на никого“ (стр. 46). „Да се прилага практиката на апелация, е абсолютно недопустимо“, „правото на касационни жалби не се признава“ (стр. 49). „Присъдата следва да се приведе в изпълнение почти незабавно, за да бъде ефектът от репресията колкото се може по-голям“ (стр. 50), „необходимо е на престъпниците да се отнеме всякаква надежда за отмяна или преразглеждане на присъдата, издадена от революционния военен трибунал“ (стр. 50). „Революционният военен трибунал е необходим и верен орган на Диктатурата на пролетариата, призван чрез нечувано разорение, чрез океани от кръв и сълзи да изведе работническата класа… в света на свободния труд, на щастието на трудещите се и на красотата“ (стр. 59).