Север против Юг

Движението на аболиционистите имало свои печатни органи, свои забележителни оратори и публицисти както бели, така и негри. Блестящ образец на аболиционистката пропаганда е световноизвестната книга на Хариет Бичър Стоу „Чичо Томовата колиба“. Понякога се срещали аболиционисти и сред самите робовладелци, дори имало случаи, когато плантатори по свой почин освобождавали роби. Такъв е и главният герой на „Севера против Юга“ Джеймз Бърбанк.

Действието на романа се развива в робовладелския щат Флорида. Желаейки да покаже обстановката в южните щати през годините на гражданската война, Жул Верн вероятно не случайно е избрал именно Флорида — щат, в много отношения характерен за робовладелския Юг. Освен това Флорида привлякла писателя с богатата си екзотична природа, която му послужила не само като географски фон, но и като подходяща среда за всевъзможни загадъчни случки и напрегнати събития. Романтичната фабула е тясно преплетена с действителни епизоди от гражданската война и борбата за освобождение на негрите. Макар и времето на действието да е ограничено до два месеца (от 7 февруари до 7 април 1862 г.), все пак авторът дава последователно и доста пълно изложение на хода на бойните операции от началото до края на войната.

Още от първите страници Жул Верн ни вдъхва симпатия към Джеймз Бърбанк, който освобождава робите си, и неприязън към неговия заклет враг Тексар. Обаче авторът мотивира действията на двете страни не толкова с обективни социални причини, колкото с лични морални подбуди. Бърбанк освобождава робите си като благороден и хуманен човек, а Тексар и привържениците му поддържат робовладелството главно поради своята порочност. Така излиза, че аболиционисти са били само благородни хора, а поддръжниците на робовладелството — само отявлени мерзавци. Макар че тази едностранна характеристика на борещите се сили намалява социалната типичност на героите (още повече че образът на плантатораболиционист не е толкова характерен за робовладелския Юг), все пак авторът успява да убеди читателя в обречеността на робовладелството, разкривайки неговите злини и изграждайки образи на борци против него — не само бели като Джеймз Бърбанк, но и чернокожи като Зерма и Марс. И именно в това е голямото достойнство на романа „Севера против Юга“.