Укротителят

Хауърд отвори папката, взе един от най-горните листа и го подаде на Купър.

— Ето.

Сержантът внимателно го прегледа. Датата беше събота, шести ноември. Беше писано на машина. Както Хауърд беше казал, текстът потвърждаваше отказа и решението й да изчака, докато цените отново се покачат.

— Кога казахте, че сте го получили?

— Два дни след телефонния ни разговор.

— Трябва да е било неделя.

— Не, понеделник или вторник. Не работим през почивните дни. Поне офисът не работи.

— Всичките й писма ли са писани на машина?

— Не си спомням да го е правила друг път — Хауърд запрелиства папката. — Ето, всичко е ръкописно. Има калиграфски почерк.

Купър си спомни писмото до Рут. Почеркът беше чудесен.

— Дайте ми някое друго нейно писмо. Искам да сравня подписите.

Хауърд наплюнчи пръст, прелисти няколко страници, после извади един лист от папката и го подаде на Купър.

— Да не би да се съмнявате, че го е писал някой друг?

— Не е изключено. В къщата й няма пишеща машина, освен това е била убита в събота през нощта. Възниква въпросът как и кога е могла да го напише и изпрати. — Сержантът сложи листовете един до друг върху бюрото, наведе глава и съсредоточено заразглежда подписите. — Така, така, така — промърмори доволно след около минута. — Изключително много ни помогнахте, мистър Хауърд. Мога ли да ги взема? — посочи той писмата.

— Ще искам преди това да ги фотокопирам за архива. Никога не бих допуснал, че са ми пробутали подправено писмо. Какво не му е наред? — попита той заинтригувано.

Купър посочи подписа под машинописния текст.

— Тук има точки над всяко „и“ — той посочи другия подпис, — а тук няма нито една точка. Неговото „М“ е твърде изправено, а „Г“-то застъпва следващото „и“ — той цъкна доволно. — За специалистите ще бъде детска работа. Бил е аматьор.

— Бих казал и глупак.

— Не, по-скоро нахален тип. Фалшифицирането е изкуство като всяко друго. Необходими са години практика, за да станеш що-годе добър.