Зной в полунощ
- Автор: Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зной в полунощ». Краткое содержание книги:
Робърт Силвърбърг изгражда един смайващо правдоподобен свят — толкова осезаем, че изглежда единствено възможният. Човекът е все така отдаден на вечените си житейски проблеми — любов, ревност, професионална кариера, секс, пари, приятелство. Но Земята е друга, космосът е постижим, генното инженерство скоро ще предостави ключа към световното господство на една от двете мегакорпорации в Слъчевата система. Алтернативи има, но изборът е страхотно труден, защото е въпрос на морал…
Карпинтър се втурна напред с намерението да заобиколи Фаркас и да се върне обратно в Ел Мирадор, но едрият мъж препречи вратата и когато Карпинтър направи опит да се стрелне покрай него, само разпери огромните си ръце в очакване. Карпинтър се спря и отстъпи. Хвърли поглед назад и видя непрогледен мрак, в който запристъпва заднишком, въпреки че нямаше представа накъде върви.
Фаркас тръгна към него.
— Продължавай в същата посока — каза той. — След малко ще стигнеш до ръба, от който ще литнеш право в гравитационната шахта, на чието дъно притеглянето е равно на земното. Доста неприятно преживяване.
Дали блъфираше? Карпинтър изобщо не познаваше това място. Поколеба се за момент и Фаркас нападна. Огромният мъж действаше светкавично, но тройната доза отново спаси Карпинтър. За него движенията на Фаркас бяха тромави, почти сковани. Не представляваше никакъв проблем да се предпази. Отстъпи и Фаркас едва докосна рамото му. Чу го отново да ръмжи гневно.
Но той продължаваше да препречва пътя му към изхода. А Карпинтър нямаше никакво понятие какво има зад гърба му, близо до външната обвивка на сателита.
По-нататъшното отстъпление може би беше неблагоразумно, както му беше намекнал Фаркас. Пред него се беше изправил самият той. „Ужасно е силен и бърз — беше му казала Йоланда, — и вижда във всички посоки едновременно.“ Все пак нямаше кой знае какъв избор. Наведе глава и се втурна с всички сили срещу него. Когато го наближи, Фаркас го сграбчи и двамата се вкопчиха в яростна схватка. Карпинтър изобщо не можеше да го помръдне, Фаркас беше огромен и невероятно силен. Стоеше като забит в земята. Беше успял да го хване за гърлото и стискаше с все сила.
Карпинтър се заизвива насам-натам, като гърчеше тяло и подскачаше неистово. Накрая успя някак да се извие и да се измъкне от задушаващата му хватка. Истински късмет, който надали щеше да го споходи отново.
Фаркас пристъпи към него. Около тях се стелеше непрогледен мрак и Карпинтър не виждаше абсолютно нищо. Едва успя да забележи протегнатите ръце на Фаркас. Опипа внимателно с крак пространството зад себе си, за да разбере дали наистина се е доближил до бездната, за която беше споменал Фаркас, или беше натикан в задънена улица. Опитът беше безрезултатен. Сега вече наистина не виждаше нищичко.
Но Фаркас виждаше.
И напред, и назад. Сляпото зрение му позволяваше да вижда на 360 градуса, както беше казала Йоланда.
Карпинтър чу учестеното дишане и усети приближаването на масивното тяло. Сега беше свръхчовешки бърз, но Фаркас виждаше и беше по-едър и по-силен. Мракът накланяше везните на негова страна.
Карпинтър рязко измъкна пуловера през главата си и го прихвана леко с два пръста, Фаркас напредваше като валяк. Карпинтър зае максимално стабилна позиция върху двата си крака.
Телата им се сблъскаха. Карпинтър усети мощен удар в гърдите си, който сякаш сплеска гръдния му кош.
Все пак успя да превъзмогне болката и да запази равновесие. Хвана пуловера като ласо и когато Фаркас посегна да нанесе решителния удар, надяна го върху куполообразната му глава, усука долния край около врата му, омота и завърза горния на възел като плътно прилепнала качулка. Стори му се, че всичко това продължи цяла вечност. Всъщност беше изминала част от секундата.
Фаркас изрева. Заблъска земята с крака, като издаваше нечленоразделни звуци.
„Да те видя сега. Ще ти върши ли работа сляпото зрение през вълната?“
Явно не му вършеше, Фаркас беснееше и се блъскаше като ослепен циклоп в тъмнината, а Карпинтър — пъргав и енергичен Одисей — го заобиколи светкавично, като му нанесе мощен удар, от който той се завъртя около себе си. Фаркас залитна, задържа се на краката си и се спусна към Карпинтър.
Беше бърз, но Карпинтър беше по-бърз. Отново отстъпи встрани и усети как Фаркас профуча с протегнати ръце покрай него, като ръмжеше бясно и тресеше земята с мощни крачки.
Чу ненадеен крясък. От изненада? От гняв? От ужас?
Протяжен вик, последван от внезапна тишина.
И някакъв тъп, далечен удар.
— Фаркас? — извика Карпинтър.
Никакъв отговор.
— Да не падна в дупката, Фаркас? Да не си умрял?
Никакъв звук. Тишина. Тишина.
Значи Фаркас го нямаше. Наистина го нямаше. Не беше за вярване — цялата тази мрачна сила ей така да изчезне. Този странен мъж. Карпинтър се втренчи в тъмнината.
Не изпита никакво удовлетворение от победата, а само обърканост и умора. Въздействието на хапчетата беше достигнало кулминационната си точка и сега започваше сриването. Беше се изкачил много нависоко — спускането щеше да е мъчително.