Неврозите (Произход и лекуване)
- Автор: Фройд Зигмунд
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неврозите (Произход и лекуване)». Краткое содержание книги:
Историците са обърнали внимание на удивителното сходство между някои митове на Платон (428–348 преди новата ера) и определени положения на Фройд, претендиращи за това, че са извлечени от емпириката. Така читателят ще види, че трактовката (вж. „Тълкуване на сънищата“) на съновиденията на Фройд напълно съвпада с тяхната интерпретация от Платон като изпълнение на желанията. Платоновото учение за ероса като могъща сила, понятието за реминисценция (смътен спомен, припомняне), теорията за спомена („Федон“) съвпадат с психоаналитичните концепции на Фройд. Митът на Платон за кочияша-Разум, който се опитва да управлява колесницата, в която са впрегнати дивият, необуздан черен кон (чувствеността, въжделението) и белият кон (буйност, мъжество), устремен към възвишени цели („Федър“), съвпада с представите на Фройд за извечната тайна война между скритите в дълбините на психиката на индивида несъзнавани психични сили и съзнанието с неговите норми на социален живот. Разделянето от Фройд на психичните сили на Id (To), Ego (Аз), и Super-Ego (свръх-Аз), а също така извечният конфликт между тези сили може да се разглежда като схема, валидна и за Платон.
Има сходство и между представите на Фройд „за изтласкването“ от съзнанието на паметта за психичната травма и доктрината за болестта на Артур Шопенхауер (1787–1860), изложена в книгата му „Светът като воля и представа“ (1819), приемаща за основа на битието несъзнаваното. На несъзнаваната психика е посветено и фундаменталното произведение на Едуард Хартман (1842–1906) „Философия на несъзнаваното“ (1869), който приема за основа на битието несъзнаваното духовно начало. Представите на Фройд за несъзнаваното психично, съсредоточило в себе си вечните нагони, мотиви, стремежи, определяни от инстинктите, имат сходство с концепциите на Шопенхауер и Хербарт. Вече споменахме за влиянието върху представите на Фройд на Спиноза, Хелмхолц, Сеченов, които създават концепцията за несъзнаваните явления в психиката.
Но за първи път несъзнаваното става предмет на конкретно научно изследване едва в психоанализата от началото на 1900 г., когато Фройд формулира своето учение за несъзнаваната психика.
По такъв начин проблемът за мотивацията, обективната динамика на мотивите е основна задача на психоанализата. Трансферът (преносът) — основното условие за успешната психоанализа — представлява особено отношение между аналитика и пациента, родствено отношение към света като субект, което е характерно за първобитните народи, които одухотворяват природата (да си припомним чудесните митове на Древна Гърция), отношения, пълни с доверие и дълбока откровеност. С други думи, психоанализата е преди всичко средство за реализиране на субективността.
В края на XIX век П. Жане разглежда мотивите на своите пациенти като „психична енергия“, която се явява най-важната детерминанта на тяхното поведение. Фройд въвежда централното понятие „либидо“ (от лат. libido — влечение, желание), което о означава сексуален нагон, любовен инстинкт, сила на сексуална възбуда, несъзнавана психична енергия на индивида, представляваща сексуален инстинкт. Отначало Фройд разбира либидото като енергия, във вид на която сексуалният нагон се проявява в душевния живот на човека, обяснявайки с него причината за неврозите, психосексуалното развитие на нормалния човек, а също така неговата научна, художествена дейност (като сублимация на либидото). През 20-те години Фройд приравнява либидото към Ерос на Платон и разбира под либидо енергията на такива нагони като любов в широк смисъл на думата (полова любов, любов към родителите и децата, себелюбие, човеколюбие и т.н.). Според Фройд либидото е главната детерминанта на човешкото поведение.
Общата теория на функционалните системи постулира, че във всеки един момент съществуват няколко мотивации, но една от тях доминира, тъй като притежава най-голяма енергия. Съвпадението на възвратната аферентация от резултата с неговия модел в акцептора на резултата от действието, т.е. удовлетворяването на мотивацията, отменя нейния доминиращ характер. При неврозата се разбива механизмът, който позволява да се избере доминираща мотивация, определяща поведението, извършва се смяна на мотивацията при нейното задоволяване.