Безпощадно

— Не знам защо спорите, но ако вие сте лекар, а дамата тук — медицинска сестра, вероятно можете да изразите несъгласието си и по по-професионален начин — предложи тихо Джон.

Хирургът сякаш не бе чул нищо. От шестнадесетгодишна възраст Кели не си спомняше да е бил пренебрегван така брутално. Той се отдръпна в очакване Санди сама да се справи с положението, но лекарят продължи да повишава тон. Той дори заговори на друг език, който Кели не разбираше, и започна да смесва ругатни на английски и фарси28. През цялото време Санди се държеше храбро и Джон се гордееше с нея. Физиономията й обаче постепенно се вкаменяваше и зад непроницаемото изражение вече сигурно се криеше страх. Това явно накара хирурга да вдигне ръка и да започне да крещи. Когато обаче извика „мръсна шафрантия“ — думи, които несъмнено бе научил от местните граждани, — той внезапно спря. Лекарят с изненада установи, че юмрукът, който досега бе размахвал под носа на Санди, се е скрил в косматата лапа на някакъв огромен мъж.

— Извинете — каза Кели с най-милия си глас. — Дали горе няма да се намери някой, който умее да намества счупени кости?

Джон бе обвил дланта си около деликатната ръчица на хирурга и съвсем леко свиваше пръсти.

В това време от една врата се показа служител от охраната, явно привлечен от врявата. Очите на хирурга се стрелнаха в тази посока.

— Няма да успее да стигне дотук достатъчно бързо, за да ви помогне, докторе. Колко кости има в човешката длан, сър? — попита Кели.

— Двадесет и осем — отвърна автоматично лекарят.

— Искате ли да ги направим петдесет и шест? — стегна още малко хватката си Джон.

Лекарят погледна мъжа пред себе си и видя едно изражение, което не бе нито ядно, нито доволно. То просто го гледаше така, сякаш е предмет. Любезният глас на огромния мъж се подиграваше с него. Хирургът разбра, че мъчителят му ще изпълни заканата си.

— Извинете се на дамата — каза Кели.

— Не се унижавам пред жени! — изсъска докторът.

Натискът върху ръката му се усили и лицето му се промени. Той знаеше, че само след малко костите му ще започнат да се трошат.

— Имате много лоши обноски, сър. Разполагате с ограничено време да ги промените — усмихна се Кели. — Сега — заповяда той. — Моля ви.

— Съжалявам, сестра О’Тул — каза мъжът насила, но унижението бе достатъчно, за да остави кървава следа в него.

Кели пусна ръката му. После повдигна табелката с името на лекаря и я прочете, преди отново да се вторачи в очите му.

— Така е по-добре, нали, доктор Хофан? Сега запомнете, че повече не трябва да й крещите. Поне не когато е права, а вие сте сгрешили, нали? Освен това никога повече няма да й отправяте заплахи за физическа разправа! — Джон не намери за нужно да обяснява опасността от подобни мисли. Лекарят разтриваше пръстите си, за да прогони болката. — По тези места не харесваме подобно отношение. Ясно ли е?