Сделката на Ринеман
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимира Тоскова-Брешкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сделката на Ринеман». Краткое содержание книги:
Сделката — строго секретни нацистки научни разработки.
Мястото — Аржентина.
Посредникът — Ерих Ринеман, немски евреин, който изчаква края на войната в Буенос Айрес, където е прибрал на сигурно своите милиони.
Част от сделката обаче не е известна на Сполдинг и тук е ИНТРИГАТА — най-ужасяващият заговор в историята на Втората световна война.
— Окей. Съжалявам.
— Да, и аз… Е, ще се видим пак.
Мъжът на име Елис се усмихна несръчно, Дейвид му отвърна и той продължи по пътя си.
Сполдинг се върна обратно в кабинета на Джиин и затвори вратата. Тя стоеше до секретарското бюро.
— С кого, за Бога, говориш в този час?
— Каза, че името му е Елис и че има някаква среща в седем часа… Но няма такава.
— Какво?
— Лъже. С какво се занимава той?
— С разрешителни и освобождаване на внос-износ.
— Удобно… Какво става с Балард?
— Ще дойде всеки момент. Каза, че си жесток… Какво е „удобното“ на Елис?
Сполдинг взе кафеника и тръгна към вградения в стената гардероб. Джиин прекъсна движението му и взе кафеника.
— Към коя категория се числи Елис?
— Отличен е. Отговаря напълно на синдрома, за който говорихме. Иска да се изкачи в дипломатическата йерархия. Не ми отговори на въпроса. Какво значи „удобно“?
— Купили са го. Той е продажник. Може да е съвсем сериозно или просто да върши тази работа за жълти стотинки.
— О? — обърка се Джиин и отвори гардероба, където се намираше чешмата. Изведнъж тя спря и се обърна към Сполдинг. — Дейвид, какво значи „Тортюгас“?
— За Бога, престани да се шегуваш?
— Което значи, че не можеш да ми кажеш?
— Което значи, че не знам. Бих желал да знам какво точно значи всичко това.
— Това е кодово название, нали? Поне така пише в досието ти тук.
— Това е код, за който никой не е благоволил да ми съобщи, а аз съм този, който е отговорен за всичко това!
— Ето, напълни това, но най-напред го измий. — Джиин му подаде кафеника и бързо тръгна към кабинета си, право към бюрото. Дейвид я последва и застана до вратата.
— Какво правиш?
— Аташетата, дори подсекретарите, ако имат ранни срещи, ги записват на портала.
— Елис?
Джиин кимна с глава и започна да говори нещо в телефонната слушалка. Разговорът бе кратък. Върна наместо слушалката и каза, като гледаше Сполдинг обезпокоена.
— Първата среща, записана на портала, е за девет часа. Елис няма никаква среща в седем часа.
— Не съм изненадан. По ти защо се учудваш толкова?
— Исках да съм сигурна… Казваш, че не знаеш какво значи „Тортюгас“. Може би аз бих могла да ти кажа.
— Какво? — попита Дейвид зашеметен и влезе няколко крачки навътре в кабинета.
— Получи се доклад от Ла Бока, това е районът на Елис. Явно неговият отдел е дал разрешението, оправдал ги е. Защото наблюдението бе изоставено.
— Какво е било изоставено? За какво говориш?
— За траулер в Ла Бока. Носел е товар с направление, нарушаващо крайбрежните патрули… нарекоха го грешка. Направлението бе „Тортюгас“.
Външната врата на кабинета внезапно се отвори и Боби Балард влезе вътре.
— Исусе! — каза той. — Гризачите започват да работят рано в прекрасния свят на Оз!
33
Уточняването на кодовите разписания с Балард отнеха по-малко от половин час. Дейвид бе изумен от невероятната фантазия на криптографа. Пред очите му, наместо, той бе разработил геометрична прогресия на числа и съответстващи букви, които биха затруднили и най-добрия шифровчик… поне седмица щеше да е необходима на най-добрите шифровчици, които самият Сполдинг познаваше, за да успеят да разбият този шифър.
А максималното, от което Дейвид се нуждаеше, бяха деветдесет и шест часа.
Боби постави копието, предназначено за Вашингтон, в официален куриерски плик, залепи го по химически път, постави го в тройно заключваща се торба и се обади на военноморската база, за да повика офицер — капитан или по-старши по чин, и заяви, че същият трябва да бъде в посолството до един час. Кодовете щяха да бъдат в самолет прехващач на военноморската база до девет часа и доставени на летище „Андрюс“ до късния следобед. В кабинета на генерал Суонсън в Министерството на войната щяха да пристигнат с бронирана куриерска кола малко след това.
Посланието за потвърждение бе просто. Сполдинг бе дал на Балард само две думи, които гласяха: Извести „Тортюгас“.
Когато кодовете се получеха във Вашингтон, Суонсън щеше да разбере, че Юджиин Лайънс е потвърдил проектите като достоверни. След което можеше да се обади на Швейцарската банка и да прехвърли сумите на Ринеман. Дейвид се надяваше, че някой някъде ще разбере душевното му състояние, затова умишлено използва думата „Тортюгас“. И гнева, който изпитваше от факта, че е оставен да отговаря сам за всичко, без да е информиран за фактите около случая.
Сполдинг започваше да счита, че Ерих Ринеман изискваше повече, отколкото заслужава. Една вероятност, която нямаше да му донесе нищо добро.