Градът на часките. Слуги на уонките
- Автор: Ванс Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на часките. Слуги на уонките». Краткое содержание книги:
— Няма съмнение, че сте пирати или луди — отвърна спокойно уонкоидът. После се обърна към Първомайстора и засвири на своя инструмент. Рейт бе сигурен, че отново представя нещата такива, каквито той смята за необходимо. Затова дръпна Хелсе за ръкава.
— Какво му каза? Че сме пирати?
Хелсе не отговори.
Зарфо се изкикоти високо за всеобща изненада. Сетне се наведе и прошепна в ухото на Рейт:
— Спомняш ли си онзи дъгбо? Ощипи Хелсе по носа.
— Хелсе — провикна се Рейт.
Младежът се извърна и го прониза с яростен поглед. Рейт направи крачка към него и го щипна по носа. Хелсе застина неподвижно.
— Кажи на уонка, че идвам от Земята — светът, където са се появили хората — нареди му Рейт. — И че отвлякох кораба, защото исках да се върна у дома.
Хелсе послушно засвири на инструмента, огласяйки залата с трелите си. Останалите уонкоиди внезапно придобиха обезпокоен вид — сигурен признак, че Хелсе превеждаше вярно. Те понечиха да възразят, да го обкръжат и да го заглушат със звуците на своите инструменти, но бяха скастрени с едно рязко изсвирване на Първомайстора.
Хелсе продължи и най-сетне стигна до края.
— Кажи му още — нареди Рейт, — че уонкоидите преиначават думите ми и че го правят постоянно, за собствена изгода.
Хелсе засвири. Другите уонкоиди отново се опитаха да протестират, но бяха сгълчани.
— Кажи им — продължи Рейт с нарастваща увереност, пристъпвайки дръзко в непознатото, — че уонкоидите разрушиха моя космически кораб и избиха всички на борда, освен мен. Кажи им, че нашата мисия беше мирна, че пристигнахме, за да изследваме източник на радиосигнали, излъчени преди сто и петдесет тчайски години. По времето, когато уонкоидите са разрушили градовете Сетра и Балисидре, откъдето са били излъчени сигналите, и са изтребили цялото население със същата цел: да възпрепятстват промяната на статуквото и наложеното примирие между уонки и дирдири.
Възмутените викове на уонкоидите убедиха Рейт, че ударът е попаднал право в целта. Хелсе свиреше на инструмента с вида на човек, изумен от собствените си действия.
— Кажи им — едва си поемаше дъх Рейт, — че уонкоидите систематично изкривяват истината. Вероятно тъкмо те са причината за удължаването на войната с дирдирите. Спомнете си, ако войната бе приключила, уонките щяха да се приберат на родната планета и уонкоидите щяха да разчитат само на себе си.
С посивяло лице Хелсе се опитваше да захвърли инструмента, но пръстите отказваха да му се подчинят. Това бе най-тежкото от всички обвинения. Старшият уонкоид се провикна:
— Разпитът приключи! Затворници, подредете се в редица! Марш!
Рейт, обаче продължи да нарежда на Хелсе.
— Помоли уонка да изгони всички уонкоиди навън, за да можем да разговаряме, без да ни прекъсват.
Лицето на младежа се сгърчи, по челото му се стичаше пот.
— Превеждай каквото ти казах — подкани го Рейт.
Хелсе се подчини.
В залата се възцари тишина, погледите на уонкоидите бяха втренчени в уонка.
Първомайсторът подсвирна два пъти.
Уонкоидите зашепнаха помежду си. Те стигнаха до ужасно решение. Извадиха оръжия и ги насочиха — но не към пленниците, а към четиримата уонки. Рейт и Траз се хвърлиха към тях, последвани от локхарите. Оръжията бяха избити.
Първомайсторът изчурулика едва доловимо.
Хелсе го изслуша, сетне се обърна към Рейт.
— Нарежда ти да ми дадеш оръжието, което държиш.
Рейт му подаде пистолета. Хелсе се обърна към другите трима уонкоиди и натисна спусъка. Тримата паднаха като отсечени, с размазани глави.
Уонките помълчаха известно време, обмисляйки положението. След това напуснаха залата. Пленниците останаха с Хелсе и труповете. Рейт издърпа оръжието от вцепенените пръсти на младежа, преди да му хрумне да го използва.
Здрачаваше се и в залата започна да се стъмва. Рейт разглеждаше Хелсе, чудейки се колко ще продължи хипнотичното състояние. Той въздъхна и му нареди:
— Изведи ни зад стените.
— Елате.
Хелсе поведе групата по улиците на сиво-черния град и най-сетне стигна една малка стоманена врата. Докосна бравата, вратата се плъзна встрани. В здрача зад нея се виждаше скална издатина.
Един по един те се промушиха през вратичката. Рейт се обърна към Хелсе.
— Десет минути след като докосна рамото ти, можеш да се върнеш към нормалното си състояние. Няма да си спомняш нищо от това, което се е случило през последния час. Разбра ли?
— Да.
Рейт докосна Хелсе по рамото, групата вече потъваше в сумрака. Преди да се скрият зад скалната издатина, Рейт погледна назад. Хелсе стоеше, където го бяха оставили и гледаше малко тъжно след тях.